Разходка в нощна София

Изглежда легално.
Празен свят във 11:00 вечерта, измит от дъжда, покрит от нощта и открит пред мен. Разхождам се по влажните централни улици, а наоколо няма никого. Всички са се скрили сякаш ще се разтопят от водата, сякаш ще ги удави. От време на време минават жълти таксита и отразяват светлините на светофарите в прозорците си, трамваите дрънчат, но са празни, после минава патрулка и няколко вторачени погледа се блъскат в мен. Невинен съм и този път. Подминават. Пъхам слушалките в ушите, слуша ми се музика, вдъхновява ме да мисля. Пускам някаква мелодия за фон. Нощта не може да има фон, но Mogwai се справя чудесно. Вървя.
Минавам през подлеза. Там няколко клошари са си направили дом и са се свили в ъгъла, покрити с кашони и вестници. Мирише на урина, а повеят на вятъра забива миризмите право в носа ми. Не съм вечерял, но и да съм бил гладен, вече ми се отяде. Така ми действа понякога нощна София. Така онзи ден се бях запътил към МкД. за вечерна доза картофки, когато точно пред вратите на заведението се появи котка, нахвърли се върху нещо малко и тъмно, а сенчицата изпищя. Котката се изправи, от устата й висеше още един мустак, удебелен – опашката на мишка. Горкото мишле. Не харесвам гризачи, но определено, когато чуя писъци от болка и се изприщвам, като задник по време на варицела. Да, Лазер е готино име за мишка. Обърнах се и се прибрах вкъщи.
Така е и днес. Излизам от подлеза. Учудвам се, явно нощта не е самотна само за мен. Някакво момиче стои на стълбите и пие Съмърсби. Принцеса, със дълга рокля, която става все по-прозрачна. Никакво внимание. Дълга черна коса, блясък, като от реклама на шампоан и лице, което е видяло лоши неща, но се е справило с тях. Обичам силните момичета. Ръцете й - тънки и криви, вдигат и свалят бутилката, равномерно, отчетливо. Вдишва, издишва... Чака ли някого? Жалко, че не чака мен. Усмихва ми се, иска ми огънче, съжалявам, че не пуша. За един миг ми се прииска белият ми дроб да е пихтиест, но желанието ми мина бързо. Подминавам я, а тя ме настига и ме пита дали може да повърви с мен. Не, всъщност така се случва само в главата ми. Мисля, че дори изтичах, за да я подмина по-бързо. Имам чувството, че мислите ми са прозрачни, за тези жени. Още щом ме видят и знаят, че съм техен. Правят се на господарки, използват ме, за да им пренеса багажа от едната квартира до другата и ме изхвърлят, като счупен крик, който си е свършил работата. Момичето остава назад, а аз се чувствам още по-сам в празния град. Иска ми се да се обадя на някого и да му кажа здрасти, а този някой да ми се зарадва. Изваждам телефона и се сещам, че няма такъв човек. Не ми се говори с никого. Прибирам телефона в джоба. Подминавам няколко магазина, кафене и заложна къща. Все се каня да мина оттук и да си взема микровълнова фурна за 20 лв. Бях я видял преди време, все още седеше на витрината. Щях да си претоплям манджи, да размразявам, да варя вода и какво ли още не. Но не сега. Сега вървях към къщи и се наслаждавах на разходката. София е странна - бездомни котки, кучета, мики маусове, даже преди малко Ал Пачино ми поиска левче за вино. Хрумва ми мечта. Трябва да я сбъдна.
Ще се върна и ще целуна момичето, още сега.
Коремът ми проговори. Мисля, че апетитът ми се връща, заедно с мечтите. Пред краката ми минава малко черно коте. Дано не се нахвърли на някоя мишка! Не, взимам го с мен! Жените обожават мъже с бради и татуси, държащи котки. Явно им действа стимулиращо на някоя ерогенна зона. Звучи ми като „ще се грижа за твоето пуси, както се грижа за това в ръцете ми.“ Булшиц. Ще й дам всичко, което поиска. Вървя натам, котето се опитва да избяга, „никъде няма да ходиш“ и го слагам под блузата си. Подава си главата през яката, имам две глави – една човешка и една котешка. Сега, вече мацката ще е очарована. Още няколко метра и съм там. Завивам зад ъгъла, ето я и нея. Фак! Не е сама.
Пред нея стоят мъж и жена на около 35-40 години. Подават й куфарче, тя го отваря. Пълно е с пари. Какво по дяволите? Момичето прави няколко крачки назад и вади друго куфарче, което досега е седяло скрито. Подава им го, а хората го отварят. От вътре се чува бебешки плач, подават се две малки ръчички, държащи бебешка залагалка. Хората се усмихват. Изглеждат щастливи, галят малките ръчички, завиват дребното телце на бебето. Жената бърка в пазвата си и вади шишенце с мляко, слага му биберон и го набутва в устата на бебето. Мацката брои парите, тя е по-щастлива и от предните.
Пф, прибирам се. Повече никога няма да си пожелавам подобни неща. Повече никога няма да заговарям момичета. Егати разочарованието...
Поне си имам коте. Мяу.