Наказваме се в ъглите на стаята,
стоим прави,
гръб срещу гръб,
ъгъл срещу ъгъл.
Неподвижни.
Безмълвни.
Сами.
Ще се докоснем ако тръгнем назад,
ще се намерим,
но трудно се стига далеч, ако не гледаш къде вървиш.
Омръзна ми от скучната, грапава белота.
Омръзна ми от стени.
Не съм се усмихвал скоро.
Тръгвам,
за да стигна до тук,
все някога съм вървял по този път.
Кълбо през дивана, събарям столове.
Прескачам и масата,
за да се спъна в килима.
Изправям се, парченца от лего,
сритвам котката.
Виждам те в огледалото,
близо си,
усещам парфюма ти.
Изправям се и продължавам,
за да открия, че си издълбала дупка в стената...
че си избягала.
Давай!
Скачай!
Бягай!
Дишай!
Живей...
Танцувай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар