Обувките ми са сами навън. Но са чифт. Първо бяха гнездо на бухал. После се закачиха на рогата на един елен. Сега нямам обувки. Сега ходя бос.
Главата ми е аквариум, но липсва златната рибка.
До полилея кръжи дирижабъл. Аз се рея след него.
Обещава ми сладки сънища и ме води при господаря си.
Облича ми пижамата. Чакай!
Май не искам подобни истории, с щастлива целувка накрая.
Искам живот, а не сън. Искам реалност.
Връщам се. Тупвам в леглото. Отварям очи.
От удара в земята боли.
Реалността е самотна. Калъфката – влажна.
Пак съм облякъл невидимото си наметало.
Май ще приема. Но пространството над мен е празно.
Зеро.
Ни‘ дирижабъл, ни‘ дявол.
Пуля се през прозореца.
Кънтя през решетките.
Отведи ме! Отведи ме! Отведи ме!
Вземи ме в деколтето си. Обещавам да се храня с надежда.
Обещавам да ти давам без да взимам.
Да ти отварям вратата.
И бирата.
Отведи ме при безкрайната лекота.
При черните слънчогледи и мириса на мокра поляна.
Отведи ме на някое хубаво място.
И си намерих обувките... под леглото.
"Обещавам да ти давам без да взимам." Силно.
ОтговорИзтриване