Сомни

Ей, здравей! Позна ли ме? Сигурно се сети, още като чу гласа ми. Винаги си го намирала за толкова спокоен, че чак ти e действал приспиващо. Да, аз съм онзи, който те качи на облаците, за няколко минути езда. Аз ти показах зеленото на листата и ти дадох да вкусиш най-сладката вода. Поне това ми призна тогава. Не, не идвам, за да ти се пречкам или да те изнервям излишно. Просто минавах и исках да видя щастието в очите ти. Тичай си. Знам, че обичаш да тичаш. Неведнъж си бягала от мен, но не бягай сега, няма да те спирам с обятията си, няма да преча на движението, което е някаква дърпаща сила за теб. Не можеш да я спреш - виждам. А пък и не искам да я спираш. Искам да си си ти. Възможно най-тъпите изречения, но искам да те погледам за последно. Имам нужда и от една финална услуга. Дали си способна да направиш нещо за мен?
Изморих се без сън. Дойдох за да ти се нагледам и после да си легна. Нарисувах си замък. Там ще живея, там ще заспя и може би там ще умра. Освен... освен ако някой не дойде с голямата гума. Не искам царство, стига ми гората наблизо - там е пълно с интересни приключения и същества, дори срещнах стар морски вълк, който ми обеща да ме вземе на пиратския си кораб и да обиколим света. Татуирах си котва, но май е по-добре да спя - така ще мога да сънувам всички приключения, за които съм мечтал и няма да се обричам само на едно. Дойдох и за да ти разкажа какво се случи тази сутрин.
Станах от леглото, както обикновено в шест, шест и нещо. Не бях мигнал цяла нощ. През прозореца ми влезе дух, бял като отклонила се светлина, в ръцете си носеше саксия с прелестно цвете. Около цветето кръжаха няколко птици - колибри. С крилете си описваха знака за безкрайност и ми подсказваха още колко трябва да живея. Смучеха нектар от цветовете и накрая кацнаха на прозореца, където запяха ангелска песен. Призракът остави саксията на пода и размаха ръце. Дръпна ръкави и извади от себе си цилиндър, който сложи на главата си. Помислих си, че следва още някой фокус, но духът проговори. Искаше да направя челна стойка, за да докажа, че съм аз - трябваше да покажа рождения си белег на петата. Направих го. После се чу „пуф“. Призракът беше изчезнал. На мястото на саксията беше останал само цилиндърът. Взех го и бръкнах в него. Ударих на твърдо и извадих предмета от вътре. Беше аквариум с малка синя рибка. Тя изглеждаше преяла, плуваше бавно и тежко, когато изведнъж проговори. Каза, че ще ми изпълни едно желание, ако успея да те накарам да се разплачеш. Не съм спал от години и сега съм тук при теб, за да те разплача. Знам, че не искаш това да се случи. Знам, че искам прекалено много, че ако ми дадеш исканото, никога повече няма да ме виждаш по същия начин. Никога няма да можем да бъдем приятели. Защото ще съм различен, ще съм сменил очите ти. Но аз искам да спя. Нося си инструменти. Ела насам, не се плаши. Няма да боли. Ще пусна тъжна музика, ще изстискам малко сок от прясно настърган лук върху лицето ти и ще събера малко от сълзите ти в тази мини епруветка. Надявам се дебелата синя рибка да се насити с тях. Кажи ми... съгласна ли си? Даваш ли ми най-ценното – сълзите си?