копче

Момчето, което се страхуваше от копчета беше кафяво, а от устата му излизаше зелен дим, понякога. Движеше се като риба и очите му се търкаляха след себе си. Имаше жълта коса и лавандулови устни, също като майка си обичаше чая си с мляко и мед, а малките лъжички, които му даваха, той използваше, за да си бърка в носа. Мечтаеше да си има малък носорог, който да обучи и боядиса. Искаше му се да е небесно син на бели точки, а рогът му щеше да е червен. Когато беше много малък го поиска от майка си за Коледа, но тя му подари пластмасов автомат. Родителите му искаха да го направят войник, за да умре за родината си. Момчето не беше щастливо вкъщи, затова се научи да прекарва повече време самò навън. Обикаляше града и търсеше приятна компания. Така попадна на различни музеи и галерии, където се запозна с изкуството преди него. Харесваше му. Харесваше му свободата, която притежава, никой не му се бъркаше и не го караше да ходи тук или там. Днес беше на среща на фелинолозите в града, утре щеше да отиде да разгледа гостуващата изложба на някой известен художник, а след седмица кой знае? Можеше дори да е сред запалянковците на някой футболен мач. Обичаше и балета, веднъж се влюби във водещата балерина на някакъв спектакъл. В униформата й нямаше никакви копчета, нямаше от какво да се страхува и мислеше да я покани на чай. Промъкна се до съблекалнята и почука няколко пъти. Когато вратата се отвори момчето изпищя от ужас и избяга. Балерината се беше преоблякла. Надолу беше с дънки с копчета, а нагоре - бяла риза, естествено отново с копчета.
През лятото на момчето му избиваха лунички от слънцето, после луничките се превръщаха в бенки, затова и то беше кафяво, защото обичаше да седи на слънце. Най-добрият му приятел беше един бял вълк. Той си нямаше име, но пък се беше научил да се ориентира в градска обстановка. Тази дарба вълкът получи от едно куче водач, в замяна на това му подари живота и не го изяде.
Вълкът и момчето се бяха запознали наскоро, но бързо развиха приятелството си. Хищникът не беше заинтересован да го яде, защото момчето му напомняше на риба. Рибите бяха проява на лош вкус за вълците. Никой себеуважаващ се свиреп, лош вълк не би изял риба. Момчето пък от време на време се опитваше да скочи на гърба на животното с желанието да го поязди. Не се получаваше. Въпреки това той упорстваше и накрая успя да го яхне. Качи се на една скала и скочи изневиделица върху вълка. Първо му счупи гръбнака, после го заби в земята, докато накрая вълкът изплези език и умря. Момчето се търкулна настрани и не разбра какво се е случило. Видя премазания вълк и реши, че ще стои добре пред камината на родителите му. Наметна го на врата си и тръгна към къщи. Още един ден за момчето, което се страхуваше от копчета, мина без никакви проблеми.