Пингвините

Къде си? Къде са листата за които ми разказа? Къде са слънцата над тях? Къде са камъчетата и техните пингвини? Сънувах ли, или надеждата ми е крещяла? Сънувах ли? ...
Една вечер ми разказаха за това как пингвините са моногамни и как избират партньорите си. Мъжкият екземпляр търси най-красивото камъче на вселената, после го подарява на женската, която е харесал и ако тя приеме подаръка, те са заедно завинаги. Такава история не може да не трогне, а пък и пингвините в доста отношения са по-добрият пример от хората. Сещам се как се сменят в мътенето на яйцата, докато другият ловува. Малко или много се мотивирах от всичко това и тръгнах да търся камъче, може пък някоя женска да го хареса. Намерих едно, но ми се стори прекалено обикновено, същото се случи и с второто и третото и така до десетото. После реших да взема който и да е камък и просто да твърдя до отчаяние, че за мен е специален. Надявах се някой да ми се върже. И точно когато бях на път да се откажа, видях най-чудното камъче. То беше на половината на шепата ми и цялото беше на дупки, като кашкавала в Том и Джери. В една от дупките се криеше малка мидичка. Очевидно беше, че това ще е моето камъче. Сега трябваше да открия моето момиче. И тук дойде лесната част, мислех си, че съм я открил. Тръгнах с камъчето към нея, бях смел и преуверен в себе си. Стигнах мястото където работи и я видях - толкова чиста и магична, стоеше и си играеше с някакво хлапе, разказваше му история. Нямаше идея какво ще й се случи. Дори аз нямах идея. После се приближих и усещах енергията й, виждах усмивката й, бях на ръка разстояние и не подозирах, че нещо може да разруши връзката ни в този момент. Извадих камъчето и протегнах ръка през оградата, която ни делеше и в този миг тя изчезна. Кълна се в бога! Изчезна както магьосниците по филмите - пук и чао. Камъчето върнах в джоба, а надеждата ми падна на земята, като ритната зелка. Опитах се да я открия, крещях в тъмното, падах в пропастта на неизвестното, но не успях да я намеря - най-познатото и непознато нещо за мен. И сега си обещах да чакам, за пръв път в живота си ще стоя и ще чакам тя да ме открие. Малко ми е тъжно. Малко ми е тайно. Не знам. Не знам дали не е било сън...

...

Спрях да чакам. Гледах научнопопулярен филм за пингвините на остров Адели. Те са онези малки твари, които си разменят камъчетата. Истината, обаче, се оказа друга. Женските екземпляри, от този животински вид, обикалят всички мъжки и се чифтосват с всеки, който им даде камъче, или с този, който предложи най много камъчета, докато си направят гнездо. Няма моногамност. Няма измишльотини. Всичко се свежда до интереси, а появят ли се интересите, само парите са мотив.