Много истории се развиват в гората, може би заради сенките, които хвърлят дърветата. Те предлагат онази мистика, която представлява идеалните условия за раждането на една приказка. Историята, която предстои да прочетете не се различава много от останалите. Даже хич не се различава, но е нова, затова й се насладете...
В една българска гора, може би в Родопите, се намирала чудна пещера, която местните наричали „Голямата пещера“. Тя била толкова влажна и непроветрива, че през вековете се насъбрали такива миризми и никой от местните жители не желаел да влиза в нея. Този факт се превърнал в подходящо условие за живот, за един мечок. Той се приютил в тъмната й част и заспал, защото било зима, а всички знаят, че мечките поспиват стабилно в този период от годината. Мечокът изкарал невероятен сън. Бил толкова доволен, че с кеф препикал входа на пещерата, за да запомни, че е негова територия. Обърнал се и помирисал мокрия камък, после се ухилил и тръгнал да търси боровинки в гората. Какви ти боровинки март месец? Ама мечоци, иди ги разбери...
Вървял си той из гората, наслаждавал се на птичите песни, разглеждал разцъфналите горски градини и въобще се радвал на пролетта, когато изпитал остра жажда. Търкулнал се бързо по едно надолнище и потопил жадно муцуната си в потока в подножието на хълма. Още ненапит отворил очи и се стреснал, подскочил назад и не посмял да погледне отново водата. Оттам не го гледала нормалната кафява рунтава муцуна, която в последните 5 години бил свикнал да вижда. Отражението му било зелено, зелено като тревата, като тинята на блатото, като изпражненията му, когато е преял с корени, като ламята Спаска. Мечокът не повярвал на очите си, плиснал няколко шепи вода и погледнал отново. Когато водата се успокоила, за втори път показала зеленото му отражение. Той седнал на тревата и се вгледал в далечината. Няколко птици прелетели над него. Тогава мечокът се сетил за щъркела. Щъркелът бил горския разбирач, но освен като многознайко, той се изживявал и като лечител. Давал разни мазила на животните и им облекчавал болките. Последно бил излекувал меките бодли на таралежа, които навярно били увиснали от старост. Мечокът се изправил бавно и поел към гнездото на щъркела.
Когато пристигнал, той почукал няколко пъти на дървото, а то така се разтресло, че щъркелът направо паднал от гнездото си на земята. Птицата се изправила и се изтупала, наместила леко очилата си и се вгледала в зелената маса до себе си. Подскочила назад и попитала Шрек? Тогава мечокът проплакал, разказал му цялата история. Щъркелът се прокашлял, наместил за втори път очилата си и разказал как скоро бил чул за подобен случай в далечното Чили. Там някакво двуного се превръщало в дърво. Може би мечока се превръща в храст или трева, но със сигурност растение. Да, това трябва да е – казал щъркелът, а мечокът го погледнал въпросително. Попитал го какво да прави. Щъркелът отново се прокашлял разбиращо и отсякъл, че трябва да спре да яде събратята си-растенията, защото било вид канибализъм, трябвало да спре да яде и мравки и всякакъв вид месо, защото стомахът му бил изменен, също, и едва ли ще успее да смели храната. Мечокът се отчаял, не останало нищо друго за ядене, бил обречен на гладна смърт. Тогава щъркелът прекъснал мислите му и казал, че растенията пият вода и фотосинтезират на слънце. Написал на един лист какво трябва да прави и го подал на мечока с думите - ето ти рецептата. Оттогава зеленият мечок лежи на слънце, пие вода и ходи на кални бани ежедневно, за да оцелее. Защото животните така и не разбрали, че зеления цвят на козината му бил обикновен мъх, който бил придобит от подходящите условия за образуването му в пещерата. А този обикновен мъх се убива най-лесно с препарат SAVO, струващ десетина лева в BILLA. Но щъркелът не разбирал чак дотам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар