Момчето-тухла (сценарий)

INT БОЛНИЦА ДЕН
Петя(26) лежи в болнично легло. Коремът й е надут и оголен. Очевидно тя е бременна. Лекарка маже издутия й корем с нещо като желе. След това го размазва с ехографа, обхожда напред-назад. На монитора встрани се появява правоъгълна фигурка. Лекарката отваря широко очи и си слага очилата, втренчва се в монитора, след това в корема на майката и накрая в самата майка. Връща погледа си на монитора, а там съвсем ясно си личи правоъгълната форма на бебето.

ЕКСТ. УЛИЦА ДЕН
Петя(27) бута бебешка количка и разглежда витрините на няколко магазина. В бебешката количка лежи малка тухла, която има стърчащи ръце и крака. Петя оставя количката и натиска с крак спирачката на едното колело. Приближава се до витрината на някакъв магазин и оглежда изложените обувки. Малката тухля се изправя и издърпва една от тухлите на близката скрада. Прилепва я за себе си с помощта на ръцете и краката си и от тухла двойка, се превръща в тухла четворка.

ЕКСТ. ПЛАЖ ДЕН
Петя(30) лежи върху хавлия на плажа и се препича. До нея стои малко тухлено момченце, което копае дупка в пясъка. Поглежда към морето, там всички дечица си играят във водата, пръскат се, скачат, смеят се. Тухленото момче поглежда към майка си, тя е задрямала, той става и поема към водата. Краката му затъват в пясъка от тежестта му. Той цопва няколко пъти във водата и тръгва към дълбокото. Водата стига до корема му, след малко вече минава гърдите, докато накрая започва да се плиска в брадичката му. В този миг прозвучава спасителната свирка, към момчето се втурва спасителят и го издърпва навън. Закарва го при майка му и чрез свиркане и ръкомахане й обяснява, за опасността от водата. Майката поклаща глава и се обръща бавно към момчето. То поглежда надолу виновно.
След малко майката отново е задрямала, а момчето си дълбае нова дупка. Този път обаче то е завързано с бял конец за крака на майка си. Момчето се опитва да отвърже конеца, но пръстите му са прекалено дебели и непохватни.

ИНТ. ДЕТСКА СТАЯ ДЕН
Момчето е в стаята си, по стената му има плакати на дълбоководни риби, кораби и пристанища. На бюрото му лежат няколко книги, които ясно се четат – „Моби Дик“, „20 000 левги под водата“ и „Синдбад мореплавателя“. На малкото му телевизорче е пуснат филма „Челюсти“. Момчето е седнало по средата на стаята и сглобява малък кораб в стъкленица с помощта на пинсети. Майка му влиза и грабва кораба от ръцете. Връчва му учебник по математика и му посочва бюрото с тетрадките. Отива до него и взима книгите оттам. Подрежда ги по рафтовете на библиотеката. Момчето става и се тътри до бюрото си, сяда на стола и отваря учебника, отваря и тетрадката си, написва 2х2=4. Майка му излиза от стаята. Той поглежда към вратата, която се затваря. Хвърля учебника и вади от чекмеджето на бюрото някаква червена тетрадка. Отваря я. На нея се виждат всякакви чертежи, повечето от които задраскани. Момчето се вглежда в плакатите си, поглежда един, който е на кораб, после на някаква риба, връща се на кораба, пак на рибата и накрая забелязва сходството им. Усмихва се. Започва да рисува в тетрадката, после чертае, докато накрая на листа се появява тухлена риба с опашка и всичко. Майка му влиза с кош за пране. Момчето откъсва страницата и я скрива. Петя вижда тетрадката пред него и я грабва, разглежда я и се ужасява. Накъсва я на парчета. Започва да го мъмри и да размахва пръст, а над главата й се появява балонче, което постепенно се увеличава до размерите на екрана.

/ВИЗИОН/
ЕКСТ. ПЛАЖ ДЕН
Момчето се втурва към морето, влиза във водата и постепенно потъва, опитва се да изплува, но не може. Задушава се и умира.
/Край на ВИЗИОНА/
/През цялото време се чува нейното мъмрене./

Момчето свежда глава. Майка му излиза, то изважда скъсания лист с чертежа, поглежда го и го сгъва няколко пъти. После го прибира в чекмеджето, където е седяла тетрадката.
НЯКОЛКО ГОДИНИ ПО-КЪСНО

ЕКСТ. УНИВЕРСИТЕТ ДЕН
Момчето тухла е пораснало. Носи очила с черни рогови рамки и до него върви момиче, което го е хванало под ръка. Той се спира отваря някаква книга, на която има няколко уравнения и й показва нещо. Тя клати глава. Двамата подминават някаква сграда, зад която се показва морето. Момчето го поглежда, сваля очилата си и ги избърсва, връща ги на мястото им. Втренчва се в далечината. Приятелката му го извиква, прави му знак с ръка да вървят. Той се обръща и тръгва след нея.

ИНТ. ДЕТСКА СТАЯ ДЕН
Двамата са в стаята му. Разглеждат учебника по математика, а той й се усмихва. Скача от леглото и отваря чекмеджето си. Вади пожълтял лист хартия и й го подава. Тя го отваря и вижда рисунката на него. Изсмива се. Момчето е разочаровано. Прибира листа си в джоба и излиза.

ЕКСТ. ПЛАЖ ДЕН
Момчето е на пясъка пред водата. Съблича дрехите си. Разперва ръце и тухлите от тялото му падат една по една. Малките им ръчички се изпускат и по този начин се освобождават една от друга. Тухлите се строполяват на пясъка, после пак се събират, но крайната форма е рисунката от чертежа – тухлената риба. Рибата влиза във водата и се опитва да заплува към дълбокото, движи се изключително трудно и бавно, докато накрая стига дъното на морето. Опитва се да изплува, но тежестта му му пречи. Разпада се наново и отново става момче. Отскача от дъното, но отново не стига повърхността. Хваща се за гърлото и започва да се мята. И така още няколко секунди, докато спира. Няма смисъл да се бори. Просто изчаква смъртта си. Стои неподвижен и вторачен на дъното. Стои вече няколко минути. Оглежда се, чуди се какво става и изведнъж се сеща. Над главата му се появява човешка фигурка с нарисуван бял дроб на гърдите, после знак за неравенство и до него тухла със зачеркнат бял дроб. Момчето тухла се усмихва, тръгва по дъното, върви и разглежда морската флора и фауна.

ЕКСТ. ПЛАЖ ДЕН
Петя се разхожда по брега на морето. Очите й са насълзени. Вижда в далечината нещо и тръгва да бяга към него. Хвърля се в пясъка и взима полузаровена тухла. Оглежда я и започва да плаче, опира чело в тухлата.

ЕКСТ. ГРОБИЩЕН ПАРК ДЕН
Тухлата лежи в малък черен ковчег. Петя и приятелката на момчето тухла са в черно, заедно с още десетки хора. Ковчегът се спуска бавно в земята.
КРАЙ