“April 1st is absolutely the worst day on the Internet. I’m going outside.”

Приятели, мои приятели, дори не ви знам имената. А сте се наредили по пейките и гледате как спя на открито. Топлите се в рошавите си козини и поглеждате към небето. То пък преди синеоко, днес е с перде в очите. Сивее.
Събуждам се и отлитате като подплашени птици след изстрел в небето. Снегът ми е до кокалчетата, вятърът до челото. Трудно се изправям измръзнал след поредната зима. И уж е пролет, но птички не пеят. И охлювите не носят дома си. Свили са се под белите си юргани, подобно на призраци.
От очите ми пониква трева, а от челото ми се показват еленови рога. Весело е в огледалото, но мисълта ме откарва при игривата ми приятелка. Тя е детектив и принцеса, тя е змия, морска крава, нарвал, мишка и слон, но най-много е котка без име. Просто котка. Като космонавт в космоса. Или пък нищо подобно.