Скелетът стои на глава и мечтае, докато мозъкът се търкаля в инвалидната количка. Може би всъщност караше колело докато остър меч отряза половината от мустака на Дали. Маргаритки. Чаплин играе, а Айнщайн измерва с поглед размера на обувките му. После превръща мислите си в уравнение. Бели тигри, цунами и Червената шапчица заключена с белезници за леглото на баба си. Вълците идват. Опожарили са поредното селище и наближават към къщичката в гората. Няма повече билки, няма сладки цветенца. Остана единствено острата миризлива челюст със стоманена захапка, лукав поглед и твърда напластена козина. Дори кръстът не може да те спаси, нито църквата. И докато хищниците разкъсват крехкото й месо, Снежанка спи в окото на дракона. Пие от сълзите му и слуша тракането на механичното му сърце. Когато колелата спрат да се въртят принцът ще дойде и ще навие механизма, за да продължат тиктакащите звуци унасящи я в тъй спокоен сън. Няколко гарвана се спъват във високите корони на глухарчетата, те се бунтуват и вече растат с километри нагоре. Хората създават роботи, за да се справят с плевелите, после роботите ни завладяват и хранят гарваните с очите ни. Само един човек остана заключен в най-високата кула на царя и очакваше поредния обяд. Но нямаше кой да му го сервира. Затворникът измайстори ключ от вилицата си и отключи катинара на голямата стоманена порта. Слезе по стълбите надолу и откри, че всичките му врагове са мъртви, както и всичките му приятели. Той събра от труповете на умрелите часовници, пари и бижута. После отиде в заложната къща, но там отново нямаше никой. Остави бижутата на рафта и влезе зад щанда. Отвори си сейфа и взе колкото можеше пари. После ги хвърли. За какво му бяха тези пари? Всички са мъртви. Можеше да прави каквото си иска, безплатно. Можеше и да легне и да заспи. Но му беше писнало от лежане, в кулата не беше правил друго. Затова намери балон и полетя. Установи се на ръба на едно глухарче, заживя там, докато не задуха вятър. Вятърът разглоби короната. Къщата полетя надолу и се сгромоляса с всичка сила в земята. Затворникът стана на кюфте. Явно наистина човешкият род е бил експеримент. Танковете и сокоизтисквачките ни погубиха. Стига с тия фрешове! Никакви индиански елексири не могат да ни спасят. Увери се сам!
злобно : )
ОтговорИзтриване