Всички порастнали деца някога са били малки. Подобен е и случаят с Мартин. Само дето неговата история е малко по-специална от тази на останалите. Мартин беше дете на русалка, или поне така смяташе той. Нямаше опашка с люспи, нито можеше да диша под вода, беше си съвсем обикновен човек с два крака и бели дробове. Но пък вярваше прекалено силно в някакви приказни елементи. И това беше така не съвсем безпричинно. Всъщност всичко се дължеше на неговия старец – баща му. Мартин не си спомняше майка си, затова редовно караше баща си да му разказва за нея. И тогава се започваше един подобен разговор:
Майка ти беше най-красивото същество на земята. Тя беше русалка в сравнение с останалите момичета. Изпъкваше с бистър ум, невероятна усмивка и душата й беше добра и чиста като камбанен звън. Ммдаа.. двамата се запознахме на кея, докато завързвах лодката си, спомням си, сякаш беше вчера. Срещнах я и веднага се влюбих. После всичко беше прекрасно. А за капак се появи и ти. Бяхме толкова щастливи. Разхождахме се в парка, редувахме се на смени кой ще те обгрижва...
А мама как е ходила на разходки, след като е била русалка?
Ами тя... летеше. Да, имаше летящо килимче. Държахме го в килера.
Онова старото?
Да, само дето вече не работи. Развали се и майсторът не можа да го поправи. Апък и вече не ни беше нужно. Знаеш... разказвал съм ти...
Да, онзи белия... но защо му е било да отвлича мама?
Защото ми е завидял, защото е искал да я има.
Един ден ще го открия и ще отмъстя за теб.
Няма смисъл. Търсил съм го къде ли не. Вече 6 години обикалям с лодката в морето и не мога да го открия.
Когато порастна ще го открия и ще ти върна мама.
По-добре мисли отсега каква кариера ще преследваш, защото не искам да ставаш рибар като мен.
Добре, татко.
Няколко дни по-късно Мартин отиде в сиропиталище, а горкият му татко в дървения си саркофаг. В този ден малкото момче си обеща, че ще се запознае с майка си, та дори и да преброди всички морета и океани. Трябваше единствено да открие следите на Ум, белия делфин. Според разказите на баща му, делфинът е големият виновник за липсата му на майка, той я е отвлякъл в дълбините на морето.
В сиропиталището всички се подиграваха на Мартин. Никой не вярваше на историите му, никой не му беше приятел, а и той не искаше такива. Мислеше си, че се чувства добре сам. Всъщност такава беше самата истина. В главата му се въртяха единствено смели мореплавателски планове. В сиропиталището не го свърташе, смяташе, че си губи времето. Затова малко преди да навърши пълнолетие той избяга. Хвана се на работа, като хамалин, на пристанището и скоро събра достатъчно пари, за да си купи лодка.
Първите дни в морето бяха приятни. Нямаше почти никакво вълнение. Съществуваха единствено той, лекия бриз, слънцето и водата. Хареса му, само дето нямаше и следа от белия, нямаше и какво да яде, като се прибере. Това време беше загубено. Когато сам си си работодател и не вършиш нищо не изкарваш и никаква надница. Следователно трябваше да измисли нещо, за да има какво да яде или да се върне на доковете и да забрави за майка си. Не, вторият вариант изобщо не съществуваше за него. Затова реши да стане рибар, като баща си. Ако не хване делфина, то поне ще хваща риба и ще я продава. Така и направи, излизаше с малката си лодка сутрин, а вечер се връщаше с достатъчно риба, която продаваше на местните търговци. Съдбата беше благосклонна към него, скоро събра достатъчно пари, за да наеме малко корабче и няколко други рибари, с които да тръгнат на по-дълго пътешествие, където да уловят мародера - Ум, белия делфин. Написа обява във вестника, че му трябват рибари, купи харпуни и мрежи, след това се хвана да стяга корабчето. След няколко дни вече беше събрал екипажа и беше готов за път. Тръгнаха, но не след дълго облаците потъмняха, разрази се буря и докато хората реагират, огромна вълна се изля върху палубата... Буквално изми Мартин, който падна в морето с още някви незакрепени неща, като скрин, пояс и харпун. И аз самият се чудя какво е правил този скрин на кораба, но такава е историята.
Мартин изплува над водата и тръгна към корабчето, сграбчи пояса, но след малко видя нещо бяло в далечината. Той грабна харпуна и заплува към него. Да, това беше бял делфин, който ликуваше и скачаше над вълните. Мартин се ядоса, трябваше да е Ум, не може да е друг. Заплува още по-бързо и делфинът започна да се приближава. Вече беше само на няколко метра, Мартин насочи харпуна си, стреля и пуф. Уцели, но делфинът вече беше изчезнал, на негово място се беше появил пингвин. Пингвинът хвана стрелата и я мушна под перката си. Направи се на умрял. Мартин не можа да повярва на очите си, приближи се до пингвина и се протегна, за да го докосне. Постепенно пингвинът се отдалечи и замъгли. Цялата картина последва примера му...
Мартин се съвзе върху скрина. Беше станало ден, а небето се беше успокоило. Нямаше и следа от корабчето, нито от делфини или пингвини. Мартин си помисли, че всичко е било сън. После се закани, че ще убие мерзавците от корабчето, задето са го оставили зад борда. Ще ги заколи, стига да се измъкне от тази ситуация. Но той знаеше, че е дете на русалка, затова се надяваше роднините му да дойдат и да го спасят.
След няколко часа никой не беше дошъл. Само жаждата ставаше все по-голяма, а слънцето все по-малко. Растеше и омразата към делфина, който стоеше зад всичко. Мартин беше убеден, че това пъклено същество в момента се крие зад някой подводен риф и си хихика, заради успелите планове. Тези мисли го занимаваха няколко часа, докато настъпи новия ден, въпреки, че беше вечер.
Беше рождения ден на Мартин, той навърши пълнолетие и нямаше големи надежди да продължи нагоре по стълбичката на живота. Щеше да си изгние на скрина. Макар, че изгние не е най-правилният израз предвид ситуацията. И така ... всякаква надежда беше изгубена. Но това е приказка. Затова точно в този момент се появи кораб, който прибра момчето. На пристанището го предадоха на властите, но те не можаха да го върнат в сиропиталището, защото Мартин беше пълнолетен. За сметка на това го изненадаха с подарък. Дадоха му някои вещи от баща му, които той беше завещал на Мартин, за да ги получи на този ден. Сред тях Мартин, естествено, намери писмо. В писмото пишеше, че всичко е било измислица. Майка му е била обикновена жена, която е избягала с любовника си, а цялата история баща му е измислил, за да не проваля детството на сина си и да не го кара да се чувства нежелано дете.
Мартин прочете писмото и реши да се възползва от безплатното обучение за сираци в морското висше училище. Стана капитан на кораб и цял живот обикаляше с туристически лайнери. Той никога не спря да се оглежда за белия делфин. Естествено, че не повярва на писмото на баща си. Че защо му е да го прави?
Няма коментари:
Публикуване на коментар