кисели краставички в буркан

А Мина седи и ме гледа отсреща,
аз отварям бутилката с вино,
тя отваря стерилизиран буркан.
Провалих се. Тя го отвори.
А моята тапа плува. Нищо.
Отхапваме краставички и се гледаме
жадно.
Сетих се, че не си нося четката за
зъби. Нищо.
Главата ми е в главата. Като матрьошка.
Благодаря ти и лека нощ!
Но ти дори не си си доял краставичката.
Изядох достатъчно, наистина беше чудесна.
Не.Искам да те разглобя.
Да те направя наново.
Всичко което знаеш е грешно.
Събуди се.
Изживей го за един миг, като горящ мустак.
Като свит на топка паяк, който виси в стаята
и чака. Чака да бъде унищожен и после съживен.
Сглобен от вселената. Енергии. Еротични
сънища. Кисели краставички в буркан.
Всъщност да, сянката на човек може да
изглежда като хлебарка. Може би оттам
идва идеята на Кафка за метаморфозата.
Поглеждам Мина. Говори ми за книги, които
не съм чел. Тя двойно интелигентна ли е?
Мина, ти си измислена. Моля те, изяж си
краставичката и ме остави сам. Мразя,
когато ме правиш да изглеждам като идиот.
Всъщност знаеш ли какво? Ти си нагла, ти си
една нагла патка, която не ме уважава и прави
каквото си иска. Всъщност това може би е присъщо
за патките. Но какво мога да кажа аз? Аз съм си
в главата. А главата ми е в главата, като
матрьошка. Не се притеснявай за моя кураж.
Ще получа заплата ако стискам палци.
Както винаги оценката ми е "задоволителен".
И докато аз те сънувам ти спиш с други.
Мина!
Къде изчезна пролетният вятър, надигащ
полата ти? Говори по телефона...
не ми обръщай внимание, аз мога и сам да се обслужа.
Стачкувам. Пасувам.
Псувам понякога.
Минерали с кристални структури - над 4000 вида.