костенурката рицар

Костенурката е рицарят на гората. Тя ходи бавно в своите доспехи и слухти за подвизи. Не се страхува от огън, защото черупката й е огнеопорна. Водата й е приятел, защото умее да плува, а страшните зверове я мислят за камък и я подминават. Дори времето й помага в битките със злото. Така един ден Костенурката си вървяла из гората и се оглеждала за нови приключения. Тя придвижвала тежко предните си крака, след тях задните и после отначало, докато не решила да се освежи в близкото езеро. Покатерила се на едно дърво и скочила от най-ниския му клон като от трамплин. От скока разляла стабилно количество вода извън басейна. Тогава от водата се надигнал воден дух – това бил Октослон( създание с тяло на октопод и глава на слон). Октослон я попитал как смее да смущава съня му. Костенурката се извинила, разказала му, че е всепризната рицарка, която търси нови подвизи и просто е решила да се охлади в бистрите води на езерото. Октослон се поуспокоил и решил да прости на костенурката при едно условие – да спаси дъщеря му от горския змей. Разказал й, че змеят е отровен и напоследък вилнее из гората, като краде млади моми и ги обезчестява.Въпреки магичните си сили Октослон не можел да направи нищо, защото бил обречен от древно проклятие да стои в езерото до смъртта си. Костенурката не се поколебала и приела възможността за пореден подвиг. Подслушила корубата си и се върнала в гората. Уловила няколко таралежа и им откъснала бодлите, после ги стрила на прах и ги изпила със сок от манго. Всичко това било, защото таралежите са имунизирани от змийската отрова, а мангото убива трапчивия вкус. Подобен коктейл би те предпазил от отровата на змиите поне няколко денонощия. Не след дълго, може би са били минали около 10 години, Костенурката вече стояла пред леговището на змея, готова за бой. Тя влязла и видяла едно огромно туловище, което едва се помръдвало. Туловището завършвало с побеляла от старост глава. Змеят бил обречен, от години лежал на смъртния си одър и чакал някой да се смили над бедната му душа и да му спести мъките. Костенурката извадила меча си и заплашила змея. Попитала го къде е дъщерята на Октослона. Змеят не чул, той бил и глух, затова попитал какво го пита. Костенурката повторила думите си, този път по-високо. Змеят се замислил и ококорил очи. Отговорил, че това е било преди 1000 години и че сега горските духове си отмъщават за едновремешните му злини, като се превръщат в болести и се вселяват в тялото му. Оттогава много воини били идвали и последният освободил момичето, след това се е оженил за нея. Костенурката се замислила, потропала с крак, потъркала чело, почесала си брадата и не усетила как минали няколко часа от пристигането й. Когато измислила следващия си въпрос змеят бил мъртъв. Така Костенурката победила поредния си съперник. Тръгнала обратно към езерото, за да разбере дали думите на змея са истина и минали има-няма още 10 години. Когато пристигнала на мястото на езерото имало Мол. Костенурката се завъртяла и се върнала в гората, за да търси нови подвизи.