играчка-пачка

Вятър. Дълга поляна с изгоряла от слънцето трева. Няколко бръмбарчета се борят едно с друго, търкалят малко топче изпражнение. Крачето на едното насекомо влиза в меката кафява повърхност и се заклещва, то започва да се търкаля заедно с гуаното. Останалите го подгонват. Чува се тропот. После бос човешки крак стъпва върху забързаните насекоми. Отминава. Виждаме Финк – русоляво момче, със зелени очи, на около 10 години, облечено в скъсани шорти и гол до кръста. Финк бяга през поляната, по тялото си има кръв, в ръцете носи лък и стрели, на главата има завързана лента, а в лентата има втъкнато бяло перо. Прескача камъни, счупени клони на дървета, скелети на отдавна мъртви животни, бяга сякаш от собствената си сянка, с всички сили се опитва да увеличи скоростта си. Над него прелита сокол, а над сокола тъмнеят облаци. Финк се изкачва по някакво хълмче, а под него се показва палатков лагер от десетки деца. Финк стои над тях, на фона на скриващото се слънце. Те го поглеждат, премрежили поглед. Виждат тъмен силует, но го разпознават, изправят се бавно. Финк вдига ръце, победоносно. Останалите го приветстват. В този момент соколът каца на лъка му. Отново щяха да вечерят, защото Финк беше ловецът на племето. А върнеше ли се ловецът, значи беше дошъл, за да донесе добри новини. Понякога залагаше капани и се връщаше с дребен дивеч, но друг път успяваше да убие бизон или елен, тогава се нуждаеше от помощта на останалите, за да го пренесе до лагера. Ловуваше сам, защото беше прекалено опасно да излизат повече деца в прерията. Можеше да попаднат на някого от другото племе и тогава със сигурност щеше да стане война. Определено между двете племена липсваше разбирателство. А при липса на разбирателство се получават войни. Истината е, че никой не помни как са се родили тези деца. Нямаха майки и бащи, нямаха къщи от бетон, нито топли дрехи. Никой не знае откъде са дошли. Никой, защото те не познаваха никого, защото никой друг не ги беше срещал. Те живееха в гората на две отделни племена, воюващи помежду си. Наброяваха около 30 човека и всеки от тях беше на възраст не по-голяма от 11-12 години, на пръв поглед. От години бяха все така, не помнеха нищо друго освен сегашния си живот и си живееха така, отцепени от света, точно както са живели първите хора, след динозаврите.
Чу се мелодия от телефон. Децата се обърнаха в посока на жуженето. Пред погледа им се появи панелната конструкция на жилищен блок. Премигна и изчезна, заедно с мелодията от телефона.
Никой не обърна внимание на случилото се. Беше нещо като масова халюцинация, която никой не разбра. Финк поиска помощта им, беше убил голям благороден елен и трябваше да го изтеглят от гората до тук. В този момент на небето се появиха буреносни облаци. Задуха силен вятър, който запрати няколко клона от поляната, в небето. Децата се предпазиха да не бъдат ударени, след което решиха, че е по-добре да изчакат да премине бурята. Скриха се в палатките си и зачакаха. През това време Шаманът, хлапе с впити черни панталони и червен суичър, изпробваше новото си заклинание за добър късмет. Танцуваше и подскачаше в дъжда, пееше на някакъв несъществуващ език – бейбе, бейбе, бейбе, оо! И после пак…
Всичко изглеждаше сякаш се опитва да ядоса още повече небето, така и звучеше, но усмивката върху лицето на хлапето така и не слезе от там, въпреки тоновете вода, които се изляха отгоре му, въпреки гръмотевиците, които падаха наоколо. Накрая всичко приключва. Дори и лошото време има край, затова и никой не се изненада на дъгата, която се появи. Слънцето отново се качи на небето, а децата бяха готови да си приберат вечерята. Финк тръгна заедно със Шамана, Вожда и Кин към мястото, където беше убил благородния елен. Вождът, както всички се досещат, беше вожда на племето. Той беше най-голямото и най-едро дете от всички и като първороден беше заслужил правото да управлява. Кин пък беше точно обратното. Той беше дребно хлапе, понякога страхливо и нерешително, но пък беше част от групата и всички го уважаваха, заради знанията, които притежава. Четиримата вървяха и точно преди да пресекат голямото блато с плаващите пясъци, чуха клаксон на кола. Обърнаха се и я видяха, картината беше като от телевизор с лош сигнал. Голямо червено Мондео връхлиташе точно към тях. Децата отскочиха встрани. За малко да ги сгази. Подобно на предната халюцинация и този път никой не обърна внимание на станалото. Просто продължиха напред. След няколко минути Финк спря останалите. Беше вперил поглед точно напред. Усещаше нещо гнило. Приклекна и разпозна чуждите следи в калната поляна. Някой друг беше минал оттук сравнително скоро и всички се досещаха кои можеха да го направят. Шаманът извади магическата си пръчка, от нея висяха лисичи опашки, заешки крачета и пера от гарван, приготви всичките си заклинания. Вождът приготви нунджакото си, а Кин вкара отровна стреличка в тръбичка от папур. Финк опъна тетивата на лъка си. Острия край на стрелата му, хвърляше светлинно зайче на близките дървета. Така четиримата се придвижваха бавно към своя елен. Скриха се в храстите. Финк им посочи, къде трябва да е еленът. Всички погледнаха натам. На няколко метра от храстите лежеше мъртвото животно. В това време някакво момче с изрусена коса и червило режеше рогата му с ножовка. Около него стояха още няколко подобни персонажи кой от кой по-странен. Единият беше намазан с бебешко олио и светеше, като Сребърният сърфист, вторият изгорял от солариум кафевееше, а третият, явно техния шаман, беше с перука и нарисувани мустачки. Горкото животно остана само с един рог. Другите не чакаха втора покана, трябваше да изгонят натрапниците. Хвърлиха се на бой. Странно-изглеждащите хлапета само това и чакаха, приготвиха се за секунда и тръгнаха срещу тях. Миг преди да се сблъскат. Децата се спряха едни срещу други, наредени в бойни редици. Оглеждаха се с явна неприязън. Започнаха да спорят за елена. Кой го е убил, на кого принадлежи и кой трябва да си го прибере. И двете групи имаха право. Постепенно спорът премина на друга тема. Кой е по-велик изпълнител, Джъстин Бийбър или Азис? Странно-изглеждащите запяха песен на Азис, а пред тях излезе едно от децата и заразказва, танцувайки, част от страшната съдба на изпълнителя, колко беден е бил и как се е изкачил до върха. В този момент пред останалите деца излезе Кин. Беше време да покаже, че е най-начетен, все пак първи беше прочел и двете автобиографии на Бийбър. Кин разказваше толкова увлекателно, че странно-изглеждащите млъкнаха и го слушаха с интерес. Мина известно време преди Вождът им да се осъзнае първи, извика с бойния си вик, останалите се съвзеха и тръгнаха срещу Кин. Момчето се стресна, лапна папурената си фуния и издуха с всичка сила. Една от стреличките му се заби в лицето на дългокосото момче с мустачките. То падна на земята отровено и умря. Другарите му се разбягаха. Финк, Кин, Шамана и Вожда заподскачаха победоносно, бяха победили в спора, бяха спечелили и елена. Тогава се чуха крясъци. Момчето с дългата коса крещеше. Стреличката беше попаднала в окото му. След малко се появиха родителите му, а с тях дойдоха панелните блокове, асфалтовите площадки и хипермаркетите. Хванаха Кин за ухото, вдигнаха детето си на ръце и тръгнаха нанякъде. Обвиниха децата си, за собствените си грешки. Наказаха ги. Опитаха се да пречупят мечтите им. А в крайна сметка, възрастните ги бяха научили да строят стени, вместо мостове.
Ние, другите, страничните наблюдатели, не можем да виним бащите им, защото те се постараха, направиха каквото можаха, бяха стигнали лимита си. Не можем да виним и идолите им, защото те постигнаха най-доброто от себе си.