Здрасти, събудих се най-сетне! Спах около 14 часа. Имах нужда да се пречистя от предния ден, от всичко преживяно и изказано. Сега е някъде около 7 сутринта, закусих милинки с боза и си направих чай. Липсва ми онзи ликьор. Да, вече мисля да пия чая с ликьор. Мисля, че ми носи късмет, защото ми донесе теб. Да, знам какво ще кажеш, всъщност ще издишаш тежко, защото те е страх да ме нараниш. Мен не ме е страх да се самонаранявам. Цялото ми тяло е в дупки. Май стигнахме до извода, че съм мазохист. А ти си от хората, които трябва да бъдат издигани на пиедестал. Рядко срещам истински човек. Рядко срещам хора, в които мога да се влюбя. Но се влюбих в теб и въпреки, че не си го признах, когато ме попита, е истина. На онзи купон от вчера, всички останали бяха влюбени в теб. Ти завладяваш хората, а си толкова обикновена, че като се замисля, се усмихвам. Не те заслужавам. Не трябва да си само моя. Затова разбирам съдбата, че те отнема от мен. Не й се сърдя, не мога да се сърдя и на теб. Ти трябва да си свободна, за да се влюбват всички останали, да разбират какво е любов. Аз знам какво е. Аз вече знам на какво да се усмихвам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар