сряда, 17 април 2013 г.

Ръцете на годеника й


Той я срещна, беше все такава – боса по брега, с разрошена коса и хвърлена на пясъка, все едно, че е била някому излишна. Тя търсеше с какво да се покрие, да се скрие от очите му, преди да са я поели в себе си. Беше от онези мъртви момичета, които бяха запазили красотата си. Те не приличаха на зомбита, нито миришеха на мърша, но сърцата им бяха изтръгнати. Върху нея личеше единствено белегът – вдлъбнатина в кожата й тръгващ от гърдите и стигащ чак до корема. Знаеше, че вътре в нея няма нищо и за да не стои празна и куха, беше запълнила вътрешността си с единственото нещо, което можеше да създаде изкуствено – ентусиазъм. Беше късно за маски и завеси, ловците като него, трябваше да притежават красотата й на всяка цена. Затова очите му блеснаха веднъж и я запечатаха вътре, сякаш в найлоново пликче. Консервира я, и я превърна във вечната ентусиастка. Постепенно спечели доверието й. Тя му сподели, че понякога се страхува, а той зарови ръце в мокрия пясък. Издигна й стена, зад която да се скрие. Тя погледна притеснено нагоре, а там кръжаха няколко лешояда. Той отново използва ръцете си, хвърли няколко камъка и ги свали на земята. Вечерта щяха да вечерят пилешко. Тя го погледна благодарно в очите и свали презрамката на роклята си. Другата падна сама, а с нея и цялата дреха. Вълните се блъскаха в стената, но не успяваха да я съборят. Едно раче се закачи за пясъчната постройка и се опита да я изкачи, докато гларусите грачеха и спореха с рибите дали са чайки или не. Двамата се бяха вплели един в друг и опознаваха телата си. На нея й харесваше да усеща ръцете му върху тялото си, а понякога й харесваше и малко повече. Така се увличаха, докато свърши деня, тогава започваха отначало. Съществуваха в една спирала от въртеливи движения, която сами си сътвориха. Докато накрая той трябваше да замине. Имаше друг живот за който трябваше да се погрижи. Тя изтръпна от паника, не можеше да остане сама, не можеше да се грижи за себе си, пак щеше да лежи безпомощно на пясъка и да чака следващия си спасител. Той се смили и й остави ръцете си, за да се грижат за нея.


3 коментара:

  1. По-добре да беше оставил устните си...

    ОтговорИзтриване
  2. По-скоро има една приказка,,Оставил си си ръцете".
    (в кофти смисъл)

    ОтговорИзтриване