Живото умира,
безсмъртното е все така безсмъртно,
чупи пръсти в ъгъла, безпаметно
и безтегловно...
А истината е измислена.
Бъдещето е резервен парашут.
Скачаш и броиш звездите,
молиш се, да бъдеш чут.
Как да бъда пълнолуние,
когато през прозореца е есен?
Аз съм просто изречение,
припев,
или куплет от песен.
Небето ме закрива с облаци,
дъждът измива спомените ми,
червата ми къркорят от влияние,
от липсата на думи,
от мълчание.
Всичко приключва с фалшив, престорен смях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар