скафандър

Младата жена буташе бебешката количка и се оглеждаше за нещо интересно. Тя беше като бродеща гарга, която търси лъскави предмети. Беше облегнала фигурата си на дръжките на количката и от време на време отпиваше от двулитровката бира, която държеше в едната си ръка. Спря се за миг и остави бутилката в чаршафчето, при бебето, то се размърда, обърна се и прегърна певецето, но продължи да си спи. Жената бръкна в дамската си чанта и изпищя. Когато извади ръката си, черноморска акула беше налапала цялата й длан. Дръпна рибата за опашката и я хвърли обратно в чантата си. Бръкна отново и извади шишенце с морска вода. Изсипа го в празната си очна ямка. Стана водовъртеж, чуха се чайки и няколко вълни се блъснаха в миглите й. Свали нацяло превръзката си и я хвърли в някакво кошче за боклук. Взе обикновено листо от земята и го сложи на окото си. То си застана, сякаш точно там е мястото му – на лицето й. Жената отпи от двулитровката. Зави капачката и продължи да бута количката. Нещо привлече вниманието й. Насочи се към него. Беше някакъв голям хелиев балон с капсула. Тя отвори капсулата, а вътре стоеше някакъв космонавт. Попита го какво прави, а той й отговори, че се опитва да стигне до космоса. Жената му се изсмя. Свали му скафандъра и го пъхна в голяма торба под количката. Мъжът се опита да си го върне обратно, но докато посегне, вратата на капсулата се затвори силно и му затисна ръката. Жената се отдалечи. Беше доволна. Отпи от двулитровката. Вървеше бавно, влачеше краката си в земята, почти не й бяха останали подметки. Тананикаше си някаква странна мелодия, а бебето в количката все повече се унасяше в сън. Тогава стана земетресение и количката се разтресе. Бебето се събуди и изплю биберона си. Започна да пищи. Майка му го погъделичка по крачето, но то не се успокои и продължи да издава онези звуци, по-силни от шума на излитащ самолет. Жената бръкна в торбата и извади скафандъра. Сложи го на главата на бебето. То млъкна за малко, огледа се, искаше да разбере какво става, но всичко му изглеждаше толкова непознато, че скоро пак се разстрои. Очите му плуваха, сякаш са в аквариум. Шлемът на главата му усилваше десетократно гърлените звуци. Косата на майка му се изправи, звуковите вълни я блъскаха назад, а тя със сетни сили се опитваше да се протегне и да свали усилвателя от главата на детето си. Крачка в минута, накрая стигна количката, грабна скафандъра и го изхвърли надалеч. Бебето отново млъкна. Някакво куче се появи със скафандър в устата. То махаше игриво с опашка и подскачаше около майката. Тя му каза да се разкара. Кучето не я разбра. Бебето се разплака. Тя грабна скафандъра и го метна със всички сили надалеч. Кучето тръгна след него. Няколко мига по-късно, кучето се беше върнало със скафандъра. Бебето пищеше. Майката бръкна в чантата и извади мачете. С един удар свали главата на кучето, заедно със скафандъра на земята. Тялото му се строполи долу, малко след това. Майката взе бебето на ръце и му посочи трупа. Каза му да види трупа, изсмя се, че е без глава. Няма глава! Няма глава! Виж, няма глава! Бебето си показа зъбките. Развесели се. Започна да се киска. Майката го обърна към себе си и го целуна. Потупа го по гръбчето и то се оригна. Върна го обратно в количката и отпи от двулитровката. Сложи му биберона. Бебето заспа. Жената бръкна в голямата чанта, върна мачетето и извади перука, върза косата си и си сложи перуката на главата. Премлясна няколко пъти. Повдигна й се. Повърна малко в устата си. Стана й интересно какво ли е и го изплю. Беше дебел мъжки пръст. Ухили се. После отпи от двулитровката и продължи напред. Стигна някаква огромна паяжина. Беше дебела като корабно въже и голяма колкото жилищна сграда. Жената натисна спирачката на количката, свали палтото и обувките си и се качи на паяжината, все едно си влиза у тях. Покатери се малко и намери някакъв мъж, който беше залепнал. Слава богу, че се появихте, възкликна мъжът. Слава богу, че се появихте, възкликна жената и започна да го омотава във паяжина, дебела колкото корабно въже...