CatdoG

Какви чувства могат да съществуват между котка и куче?

Историята заспа под юргана, червена като лютеница, изживяна като нова придобивка.

Сега едва гледам през мъглата на миналото си затишие. Ти си прекалено бърза, аз съм прекалено хлъзгав. И нищо.

Консервираният ми, консуматорски мозък вехне под капачката.

Занемарих и наденичките в хладилника.

Оранжев е студът навън.

Замръзвам и се събуждам след 1000 години. Разтърквам очи и си измивам зъбите, защото старите навици остават. Помня... и дотам.

Ще легна възху релсите, може електрическите вълни да ме излекуват.

Не мисля.

Мъжът вече не е скривалище.

Кръгове. Отпечатъци. Чаши. Вода.

Трябва ли да се чувствам виновен след като сгреша, или да се чувствам човешки?

Милост. Имам да изгледам толкова реки, толкова тъмно от което да се крия, с което да се сливам.

Балонът излетя. Нагоре и наникъде.

Обърни се, за да съм себе си. „Млъкни, за да те обичам.“

Истински.

Безмълвно.

Напразно.

Кучето на Павлов и котката на Шрьодингер били любовници. Запознали се в някакъв бар и симпатиите помежду им бързо прерастнали в нещо повече. Никой от двамата не подозирал, че любовта им била обречена. Никой не подозирал, че ще свършат в кутия или пък в стая с крушка. Но такава била съдбата им. Те попаднали в ръцете на хората познаващи единствено лицето на науката. Никога божията светлина не беше озарявала телата на тези изгубени души. Никога не бяха си взимали отпуска.