понеделник, 27 февруари 2012 г.

думи духове



Всяка изречена дума е изпратен дух с мисия. Той скита и дири къде да се сгуши. Сляп е и не знае какво търси. Опипва стените и се движи между тях, докато пристигне, като ключ в ключалка. После предава посланието и издъхва. А какво оставя? Зависи от призрака...

Мартин е на 17 и е един от малкото хора на земята, които имат реални спомени от утробата на майка си. За нещастие обаче той присъства и в друга статистика. Около 6 процента от населяващите планетата ни хора страдат от клаустрофобия. Точно така, Мартин е един от тях. Докторите не могат да кажат от какво точно се е получило така, единствено са убедени, че се дължи на травматично преживяване в миналото му. Мартин отказва да влезе в машината за магнитен резонанс, затова по-нататъшното му лечение е невъзможно.
Когато беше само зародиш, майка му, говореше на издутия си корем целодневно. А всички знаят, че бебетата чуват какво им се говори, когато са в утробата. Това продължи до самото му раждане. Оттогава насам Мартин успешно можеше да затвори съзнанието си за всякакви външни обстоятелства и да се върне в утробата на майка си, само като чуе гласа й. Той нямаше нищо против, дори му беше приятно. Всеки път, когато се почувстваше застрашен в детската градина или на площадката, той се свиваше на топка и си представяше гласа на майка си. До момента в който влезе в пубертета и започна да получава паник атаки от затворени и тесни пространства. А какво по-затворено и тясно от утробата? Оттогава насам Мартин не иска да чува майка си, той страни от нея и обмисля да избяга от дома си. Всяка дума, която майка му изрече го поставя натясно, връща го обратно, както миризмата на парфюма ни връща даден спомен.
Мартин ще се оправи.
Майка му е тази, която е на успокоителни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар