so independent film festival конкурс

Днес поствам нещо от поредния конкурс, в който участвах. Това беше конкурсът на So Independent Film Festival за дикторски текст. Като задачата беше да напишем дикторски текст към клипчетата, които също ще публикувам. Едва ли ще изненадам някой като ви кажа, че не спечелих нищо. Стана ми нещо като навик да участвам на различни места и да съм просто един от участващите. Ето и текстовете...
ДИКТОР /ЖЕНА/:
Здравейте, добре сте ми дошли! Били ли сте някога на място, където нещата се случват по по-различен начин от нормалния? Ще ви пренеса на едно такова място. Ще ви разкажа за мястото където аз живея. Тук има щастливи и нещастни хора, както навсякъде. Но щастието се определя не от броя на предизвиканите усмивки или от преживяните красиви мигове, а от парите под матрака. Вече видяхте, аз спя с дрехите, спя с чорапите, всички спим така тук. Вярваме, че правейки нещата наобратно, никога няма да ни урочасат и винаги ще имаме късмет. Късмет да спечелим малко повече. Затова си избираме свине и глупаци за депутати и управляващи, строим стени помежду си, вместо да ги събаряме и следим времето с часовници вървящи наобратно. Всичко трябва да е наопаки. Даже законите са ни такива, полицаите вместо да ни защитават, пазят управляващите. Което всъщност е нормално - добитъкът трябва да се пази, защото всяко животно мисли, че заслужава свободата си и види ли я, тръгва да бяга.
Може би сме просто суеверни, но вече доста години следваме традициите, положени от нашите деди, превърнало се е в навик и почти никой не се замисля за това. Има там някакви хора, които протестират, искат промяна, искат да сме като другите държави, но те трябва да се събудят, да осъзнаят, че ние сме уникални и точно тази уникалност ни прави функционални и органични, чрез нея изпъкваме пред останалите народи и вече ни разпознават навсякъде. Нали точно за това се борим всички – за разпознаваемост. Всеки трябва да дойде в нашата държава и да се увери в думите ми. Имаме и безплатен Wi-Fi. Хайде, пу-пу да не ви е уроки! Аз излизам.
АКВАТСО/ОСТАВКА



ДИКТОР /Мъж/:
Пазим реда, следим дали законите се спазват, залавяме престъпници и охраняваме велики личности. Хвърляме се в огъня, в дълбокото, стигаме до ръба, на самия ръб, даже и след него. Ние сме хората в униформа – призраци в униформа. Вече никой не вижда човека зад пагона, не цени храбростта, не пази честта ни. Хората приемат за даденост всичко, което извършим, това ни е работата, за това ни плащат. Страх ги е да ни погледнат в очите или ни гледат с пренебрежение, но и ние заслужаваме усмивка или мил жест. Заслужаваме повече.
Пия кафето си с две захарчета, като повечето хора, ходя на фризьор веднъж месечно, като повечето хора, и понякога не знам накъде ме отвежда съдбата, като при повечето хора. Аз съм обикновен човек, който не се побира в главата си; който има няколко заема към няколко банки; който се опитва да намери любовта. Предполагам, че истински бездомен и нещастен е този, който няма място за мислите си, аз отдавна стигнах лимита. Не знам къде отивам, нито какво ще намеря там, може би нещата, които не разбирам, ще се изяснят, може би призраците, които виждам, ще станат хора и аз най-накрая ще бъда човек. Не искам никога повече да се чувствам така или да трябва да отговарям на въпросите в главата си. Не искам никога повече някой да ми казва, че всичко ще бъде наред, когато е ясно, че нещата ще стават все по-лайняни и по-лайняни. Казват, че душата тежи 28 грама, че косата и ноктите продължават да растат до три дни след смъртта ти, че всички мускули в тялото ти се отпускат и буквално се насираш. Казват, че човек и добре да живее, умира и друг се ражда, но какво става, ако не си живял добре? Човекът се отличава от животните с желанието си да разбира и влияе на света около себе си. С разбирането се провалих...