Да плануваш самоубийствен бомбен атентат с месеци. Да сглобиш бомбата, да подготвиш мястото, да прецениш времето, да се сбогуваш наум със семейство и приятели и накрая да не ти запали колата... отиваш при монтьора, но нямаш пари да платиш ремонта, защото си изхарчил последните си пари за взривни материали. Обаждаш се на приятел за заем, но той е на работа. Отиваш в банката за бърз кредит, но точно в този момент влизат крадци и я обират. Пред банката, да не повярваш, вече са се наредили ченгетата, които отцепват района. Обирджиите са в капан, също и ти. Радваш се, че не си задействал по-рано таймера на бомбата. Опитваш се да говориш с единия от крадците, караш го да те пусне, колегиално по бандитски, но преди да чуе каквото и да е, той ти навира дулото на автомата в устата и те кара да млъкнеш. Сядаш си на задника и зачакваш. Обирджиите са все по-нервни, започват да пускат заложници и много скоро оставаш само ти и един чиновник, за който по новините казват, че има 5 деца. Скоро крадците пускат и него. Оставаш сам, ти си единственият коз в ръцете на престъпниците и също си престъпник. Целта ти е да убиеш много хора в центъра на града, тяхната цел е да се измъкнат живи и свободни с много пари в джобовете, а целта на полицаите е да те освободят и да сложат тях зад решетките. По този начин ченгетата стават съучастници в самоубийствения ти атентат. Тази мисъл те възбужда, ненавиждаш властта, също като обирджиите. Допикава ти се, молиш да отидеш до тоалетна. Обирджиите те карат да оринираш в ъгъла. Ти ги питаш дали няма капка човещина в тях - не трябва да виждат бомбата. Те ти отговарят с автомат в главата. Ставаш и си разхлабваш колана, опитваш се да скриеш кабелите, вадиш си пишката и се отпускаш. Жълтата течност потича от теб и се чувстваш облекчен, после се чува пук и умираш. Намокрил си кабела, станало е късо, после - бум. Крадците също са мъртви. Властите се чудят какво е станало, семейството ти, също. Накрая за всички най-лесно е да те обявят за герой, за да не се налага да обясняват абсурдната ситуация. Абсурдът е пълен, целта не.
Няма коментари:
Публикуване на коментар