Слоновете не правят гимнастика сутрин

„Слоновете не правят гимнастика сутрин, само се прозяват и размахват хоботи.“ - до това заключение стигна човекът, който мислеше ли си нещо, то му се изписваше на лицето. Точно тогава от челото му изскочи червейоподобен хобот и помаха в огледалото. Мъжът затвори очи и вкара четката си за зъби в устата, започна да търка усилено, а на челото му се показа планът му за деня. Трябваше да се облече и да отиде на работа, след това да плати сметките, а накрая да се види с някакъв човек от телевизията. След като пусна водата да тече изми четката и я остави в червената чаша, в която различните му четки за зъби се сменяха вече 35 години. Изплакна устата си и излезе от банята. Сложи изгладената си риза, закопча я. На челото му се показа панталон. Мъжът се обърна и взе панталона от леглото. Обу го, а след като лицето му вече беше показало следващата стъпка, той грабна вратовръзката и я пристегна на врата си. Сложи сакото и шапката си и излезе. По пътя шапката му подскачаше, заради различните мисли, които му идваха в главата. Мозъкът му визуализираше директно върху челото и плешивото му теме.
Веднъж някаква жена изпусна папка с документи пред него, а той се наведе, за да й помогне да ги събере. Когато приключиха, тя му благодари, а той свали шапката си и наведе джентълменски главата си към нея. При навеждането обаче забеляза деколтето й и на главата му се изписа очарователен, гол, женски бюст. Бюстът се заби в лицето на жената и тя изпищя. Господинът се притесни и се опита да й обясни, но беше късно, жената беше избягала. Оттогава той гледаше да не се спира никъде на път за работа, особено при привлекателни или разголени жени.
Мъжът работеше като телефонен оператор във световно-известна софтуерна фирма. Така хем успяваше да общува с хора от цял свят, хем не му се налагаше да ги среща лице в лице. Обикновено влизаше в офиса си, който представляваше затворено картонено помещение с бюро и компютър, и едва тогава сваляше шапката и сакото си. После работният ден започваше. Когато общуваше с шефовете си, той гледаше да е с покрита с нещо глава и да мисли максимално малко. На интервюто за работа той беше дошъл с превързана в бинтове глава. Излъга ги, че е претърпял катастрофа. Тогава бинтът се разшава, а шефовете му го попитаха какво става. Мъжът погледна нагоре и забеляза движенията по главата си. Каза им, че част от черепа му липсва и тези вибрации са в следствие на мозъчната му дейност. Шефовете му се "успокоиха", после го взеха на работа от съжаление, че е пострадал толкова сериозно. След време видяха, че се справя добре и решиха да го задържат.
Часовете на работа минаваха бързо. Мъжът обичаше общуването с хората. Въпреки недъга си, той беше повече екстроверт отколкото интроверт и мразеше да се задържа някъде сам. Скоро работното му време свърши. Приключи последният си разговор, сложи шапката, сакото си и излезе. След двайсетина минути вече беше платил сметките и беше седнал в уреченото кафене и чакаше мъжа от телевизията. Не беше свалил шапката си, а яката на палтото му беше високо вдигната. Отстрани изглеждаше като пародиен образ на таен агент с подскачаща шапка. Много скоро телевизионерът дойде и му стисна ръката. После го накара да си свали шапката. Видя каквото искаше и му предложи огромна сума пари, за да участва в ново реалити шоу, в което много жени ще се състезават, за да стане, една от тях, негова съпруга. Разбраха се, когато вземе решение да му се обади.
Мъжът, който мислеше ли нещо, то му се изписваше на лицето, се прибра в къщи. Събу обувките си, свали палтото и шапката и се зачуди иска ли да участва в подобно шоу. Иска ли да бъде част от подобен парад в който хората ще го гледат, заради недъга му, ще му се смеят, когато го видят по улицата. Замисли се дали иска разходките му навън никога да не бъдат спокойни и някакви случайни хора да ги прекъсват с глупавите си въпроси, да пишат за него в жълтите вестници. После се сети за момичетата, а на лицето му се показа женски бюст. Мъжът се обади на агента и прие офертата.