събота, 20 юни 2015 г.

Котка в гробището за кучета 2


Първа част тук

Еп.2
Феликс се събуди в кутия. Беше полунощ и цялото му същество, крещеше „СТАВАЙ”. Това му беше познато. Въпреки, че нямаше мозък, имаше памет и помнеше, че вчера се събуди на същото място в гробището, нещо му подсказваше, че е било и същото време. Този път се ориентира по-бързо в ситуацията и излезе на повърхността на земята, без да се чуди много много. Огледа се за кучетата, но тях на пръв поглед ги нямаше. Трябваше да избяга от това място, колкото се може по-бързо. Насочи се към изхода без да губи време. От гробовете, покрай които минаваше, се надигнаха няколко кучешки носове. Те задушиха въздуха и когато усетиха котешката диря се изстреляха след малката светеща топка. Феликс ги видя и ускори скоростта. Накрая картинката от снощи, се повтори – Феликс напусна границите на гробището, а кучетата се вцепениха на портите и се върнаха обратно. Феликс се зачуди какво толкова ги плаши. Може би, това че е котка му позволяваше да напуска очертанията на мъртвешкия дом. А може би котките са магични създания и могат всичко. Не знаеше, но беше на път да разбере.
Тази вечер се движеше относително бързо. Отново домът, му беше цел номер едно. Искаше да се върне при пощальона и да разбере каква е причината за това недоразумение да е сам сред нищото, даже по=лошо - сред кучета. Сякаш отказваше да приеме, че е умрял.
Вече беше стигнал мигащата лампа и до началото на града не оставаше много. Трябваше само да реши накъде да тръгне, откъде да започне търсенето му. Не мисли много и просто се насочи към първата сграда. Там живееха предимно машинисти със семействата си, защото това бяха най-близките жилища до ЖП гарата. Цареше гробна тишина, сякаш градът беше потънал във вакуум. Дори на гробището, беше по-шумно, защото се чуваха щурчета и прилепи. Този факт малко стресна Феликс, но се сети, че хората не са много активни вечер, след като през деня са били на работа, и се успокои. Продължи между сградите, мина покрай детска площадка, трансформатор, паркинг, когато чу най-зловещия звук, който беше чувал. На около 50 метра от него имаше кофи за боклук, а до кофите стоеше същество, което не може да се опише лесно. Беше дух на някакво животно, но Феликс не беше виждал такова. Беше дебело, носеше се във въздуха и краката му, бяха все различни. Единият, имаше чифт копита, другият само едно, а отгоре имаше една лапа и крило. Тялото май беше на диво прасе, покрито с перушина и толкова затлъстяло, че трудно можеше да се предположи дали всъщност е диво прасе. В главата, беше още по-зле. Половината беше на крава, другата на овца, а отдолу имаше козя брадичка. Отгоре стърчаха рога на елен и крава, а по средата имаше гребен на петел. Очите бяха най-страшни – големи, празни и светещи. Феликс за малко не се разхълца от гледката. Успя да се скрие, преди съществото да го види. Загледа се в него, за да разбере какво прави и видя, че нещото се е надвесило над някакъв труп. Чуваше се чупене на кости и къркорене, сякаш къркори стомах, но звукът умножен по 1000. Котките са прочути със своето любопитство, затова Феликс, се приближи. Премина няколко коли напред към кофите. Съществото ядеше трупа на някакво животно. Всъщност процесът хранене, беше най-близкото, което можеше да опише случващото се, но нещото по-скоро абсорбираше животното. То ставаше част от него. Феликс, не знаеше дали това нещо може да му навреди или не, но беше сигурен - не искаше да се доближава до него. Докосна се до колата и тя започна да квичи. Всички мразят онези типове, които настройват алармите на колите си на най-чувствителната степен. Този човек, очевидно, беше направил така, че тя се включваше при докосване от призрак.
Съществото не надигна глава, за да види какво става, дори не се огледа, директно се изстреля към колата, сякаш бърз влак го удари и го взе със себе си, на път за Феликс. Котката се опита да се върне обратно към гробището, възможно най-бързо. Имаше чувството, че ако се напъне още малко, главата му, ще се пръсне. Предпочиташе да го гонят кучета, отколкото това нещо. А то беше изключително бързо и в същото време смешно. Махаше с грозните си крака и крило, докато се носеше във въздуха и най-вероятно това не допринасяше с нищо за скоростта му, но беше забавно. Феликс нямаше време, за да се обърне и да оцени хумора в ситуацията. Цялото му съзнание, се беше съсредоточило в една точка – напред. Осъзна, че има адски много път до гробището, а нещото го настигаше, затова се шмугна в гората вляво. Минаваше през дървета и клони, но съществото правеше същото, дори не си направи труда да ги заобикаля. След няколко секунди, вече беше на метър от Феликс. Той усети миризмата на мърша, която се носеше от кривата уста на съществото и всичко в него се надяваше, че поверието за деветте живота на котките, ще се окаже вярно. Започна да се моли, ако има нещо в него, някаква магия или дар, да се отключи на момента и да го спаси. Нещото замахна с лапата си и ноктите му одраха опашката на Феликс. Това сякаш отключи съвсем нова скорост във котешкия дух и Феликс, се изстреля напред, подобно на кораба Ентърпрайз, когато превключва на светлинна скорост, в Стар Трек. Естествено котката, не можеше да се движи със скоростта на светлината, дори съществото продължаваше да е плътно зад него. И тогава, изведнъж, нещото спря. Заби се на място като копие. Феликс не разбра, че съществото се е отказало да го гони и продължи известно време, докато не се обърна. Увери се, че се е отдалечил достатъчно и се скри зад едно от дърветата. Някаква птица, беше паднала от едно от дърветата. Строполи се мъртва на земята и сега съществото я изсмукваше. Феликс благодари на съдбата си. За него, не можеше да съществува по-удобен момент една сова да умре от старост и така да спаси „живота“ му.
Докато наблюдаваше, покрай главата на Феликс, прелетяха 2 прилепа, които си крещяха нещо и от думите им, той разбра, че познават съществото, но искат да избягат от него. Феликс се втурна след тях. Крещеше им да спрат, но те го разпознаха от предната вечер, когато ги беше гонил и не спираха. Обеща им да не ги наранява, но можеш ли да имаш вяра на котка? Накрая прилепите се измориха да бягат и кацнаха на бариерата, близо до ЖП линията. Феликс се приближи към тях и ги попита какво е това същество. Те се изсмяха. Коментираха, че явно отскоро е мъртъв. Феликс се стресна, умрял, как така умрял? Умрял ли беше? Ние знаем, но той не знаеше. Прилепите поклатиха глави. Тогава той разбра - беше умрял.
Прилепите му разказаха, че това са същества, които излизат от телата на хората. Получават се, когато човек яде телата на различни животни. Хранейки се с тях, той добавя по малка част от духа им към общото нещо, което после образува. И тъй като съществата обичат да се хранят постоянно, а вечер хората спят, те излизат нощем от телата им и търсят мъртви тела или духове, които да абсорбират. Феликс не можеше да побере в ума си цялата информация, беше зациклил на „мъртъв“, когато пуф, картината изчезна. Феликс изчезна. Прилепите отлетяха нанякъде и повече не се появиха. Слънцето беше изгряло.

Няма коментари:

Публикуване на коментар