петък, 1 май 2015 г.

Денят в който спрях да отказвам храна


Денят в който спрях да отказвам храна, беше денят в който спрях да бъда мъж, денят в който започнах да трупам килограми, денят в който загубих всичко. Ще ви разкажа за този ден, но преди това малко предистория.
Няма да ви казвам кога или къде съм роден, нито как изглеждам, дали ми мирише дъха или дали предпочитам да завържа първо дясната обувка, преди лявата, защото това няма никакво значение за нещата, които ми се случиха. Израснал съм в нормално четиричленно семейство. Бяхме дотолкова задружни, че празнувахме празниците си заедно, през останалото време, всеки си гледаше работата и не се бъркаше много на останалите. Родителите ми не налагаха мнението си, оставиха ми да реша сам къде и какво искам да уча, дали да вярвам в Бог, дали да вярвам в енергиите и космоса, дали да си следя хороскопа, дали да се въртя когато видя черна котка. И естествено избрах по-лесното – станах скептик. Винаги съм бил такъв – око да види, ръка да ...
До този Ден.
Беше като всички други почивни дни – уж 1-ви Май, ден на труда и така нататък, но не го усетих да е с нещо по-различен. Събудих се, направих си закуска, разгледах новинарските сайтове. Обади ми се Жоро, пита ме дали ми се излиза. Реших, че не ми се мърда. Останах си вкъщи, за да си почина, прерових торент сайтовете, за да открия нещо интересно за гледане и след не много време открих. Пуснах го да се тегли, навън заваля - супер атмосфера за кино следобед и докато чаках да се закача за сийдърите и да сваля филмчето се зарових в нюсфийда във фейсбук. Пълна тъпотия, статуси и статусчета, смешни клипчета и надцакване. Винаги съм се чудил какво правя вътре, накрая от много чудене си останах вътре и пострадах. Попаднах на един от онези статуси, които бяха много популярни през 2008-а. Ако не споделиш това писмо, ще те застигне, нещо ужасно, ако го споделиш, те чака щастлив живот. Е, аз съм от тези хора, които се изсмиват и продължават надолу. Там ми беше и грешката – а долу, намерих много интересна статия, беше за поверията на българите, само че онези, които са свързани с храната. Сетих се как едно време баба ми, ми казваше, че ако си легна гладен, ще сънувам вълци и точно така ставаше – цяла нощ се въртях и сънувах гадости. Във статията се споменаваше, че ако жена ти пресоли манджата, значи най-вероятно мисли за друг мъж. Стреснах се малко, защото вчерашните пържолите на жена ми, бяха въз солени. Но реших и това да прескоча, просто не мога да повярвам, че подкова може да ти донесе късмет или ако минеш под стълба, това ще ти донесе нещастие – няма начин! Пуснах си филма, изгледах го, но не спрях да мисля за проклетите пържоли, дали е вярно, дали ми изневерява, дали го познавам, как изглежда, с какво е повече от мен, какво ѝ дава, готви ли ѝ, тя готви ли му? Ядосах се. Ядосах се на нея, после се ядосах на себе си, защото съм повярвал на нещо написано в интернет за пресолените пържоли на жена ми. Авторът на статията не я познава, не познава семейството ни, не познава и мен. А дали жена ми не спи с автора на статията? Стига глупости! Жена ти е на работа, бъхти се и на празниците, а ти лежиш вкъщи, гледаш филми и на всичкото отгоре се филмираш. Смешно е! Ама аз въобще не съм такъв. Или поне не бях допреди малко. И реших, че е време да изляза. Трябваше да се разсея малко от тия глупости. Беше спряло да вали. Обадих се на приятелчето, питах го дали още важи офертата и след 15 минути вече се чакахме на „повръщания“. Така казваме на едно конкретно място, близо до женския пазар, където редовно лежи един и същ човек, пиян и оповръщан. След няколко минути се появи и Жоро, издокаран все едно ще ходи в някоя банка, а уж се разбрахме, да обикаляме в квартала. Викам му, до банката ли ще ходиш, а той се засмя и отговори нещо тъпо. В моите истории, той винаги е по-тъпия от двамата. Спомена, че е гладен и тръгнахме до халите за парче пица. По пътя се чудих дали трябва да ям пица или е по-добре да си взема ябълки. Борих се със себе си, защото от известно време се опитвах да отслабна. Не си харесвам шкембето и това си е. Стигнахме халите, той си взе дебело парче пица със екстра екстра кашкавал, поръси го с шарена сол, а аз реших да пропусна. Той ми предложи да си опитам от неговата, но това пропуснах също – фатална грешка. Бях забравил най-важното поверие, относно храната, но за това по-късно. Взехме си по бира, взех си ябълки и търсих дълго време място, където да ги измия. Не намерих и умрях от глад! Седнахме на някакви пейки, изпихме си бирите и всеки се прибра. Все още не можех да забравя пържолите и реших да се обадя на жена ми. Не вдигна. После пак не вдигна, викам си, след малко ще се обади, може да е заета с някой клиент. Не, жена ми не е проститутка. Работи като продавачка в мола. Минаха петнайсетина минути и не издържах. Звъннах пак и тя пак не вдигна. Молът ми беше на 500 метра. Най-лесно ми е да се закарам там и да се успокоя, затова скочих в някакви дрехи, обух се и излязох. И каква изненада – срещнах касиерката на входа, която ми поиска да платя таксата за няколко месеца напред. Направих го. След десетина минути вече бях в мола, качих се на ескалатора, повозих се, но на края му вече не издържах и взех стъпалата до горе с няколко подскока. Вече бях на етажа и вървях към магазина. Виждах го в далечината, виждах и нея – жена ми. Нещо в мен се успокои, бях готов да се върна вкъщи. Но е тъпо така, дошъл съм до тук, мога поне да ѝ кажа здрасти, да отида до магазина, ако ѝ се хапва нещо. Приближих и видях, че момичето, което съм видял, не е жена ми, а нейна колежка – с тия униформи, всички са еднакви. Но влязох в магазина и съвсем спокойно, помолих колежката ѝ да я извика от склада. Тя се учуди, каза че жена ми днес не е на работа. Вече се досетихте, че така ще стане, нали? Е, познахте. Тази част от историята ми не е много изненадваща, но ми доказа едно – когато манджата на жена ти е пресолена, то тя най-вероятно ти изневерява. Нямаше друго обяснение. Защо иначе ще ми казва, че е на работа, а всъщност я няма и там. Ето тук ми иззвъня телефона. Беше жена ми. И тук не ви изненадах много, нали? Ами каза ми, че в магазина имало много клиенти и не можела да вдигне. Аз се почувствах супер тъпо, защото винаги когато съм гледал ония истории „истинските“ по телевизията, съм си мислил, че такова нещо, не може да ми се случи. Е, случи ми се. Толкова хубаво ми се случи, че не знаех как да реагирам. Казах ѝ курва, и ѝ затворих телефона. За мен беше ясно, че е с някой тъпак. Тя пак ми звънна и тогава започнаха големите обяснения. Не повярвах на нито едно и се прибрах вкъщи. Не, не директно, първо минах през магазина и си взех няколко бири. Прибрах се, изпих ги, разплаках се, строших един стол и ми се допика. Отидох до кенефа и ступор… Причерня ми…
Това с жена ми е гадно, но това което беше станало междувременно, бие абсолютно всичко по гадост. Сещате ли се за разходката с Жоро и пицата, и как той ми предложи да си отхапя, а аз заради пустия шкембак отказах, докато умирах за пица. А сещате ли се, за ония израз „опитай си, че иначе ще ти падне пишката“. Е пишката ми се беше свила като стафида, и в момента, в който я побутнах, тя се изсипа в тоалетната. Остана единствено да дръпна сифона, за да изчезне завинаги от погледа ми. Нямаше такова нещо, паднах на колене, бръкнах с двете ръце в тоалетната вода, извадих я и тръгнах да тичам към болницата. Не знам на какво се надявах, но имах надеждата, че ще успеят да я пришият обратно, въпреки, че вече не беше онези 19 сантиметра, които до вчера гледах в огледалото…
Доктора каза, че никога не е виждал подобно нещо. Каза, че е убеден, че никой доктор на света, не е виждал подобно нещо, но не искаше да казва прекалено голяма дума. Човекът на науката не успя да направи нищо. Посъветва ме да отида на врачка, защото тази магия била прекалено силна, даже и за него. Станах сигурно първия човек в света, който има само топки, но не и пишка. Това, е десет пъти по-гадно, от това, да ти отрежат крак или ръка.
Оттогава не съм влизал в интернет, от страх да не видя нещо подобно. Вече спазвам всички поверия около храната. Никога не хвърлям хляб освен ако не е мухлясъл. Твърдия хляб го троша и го давам на птиците, не минавам през праг, докато ям и определено не вярвам на жени, които ми пресоляват манджата. Но най ама най-много спазвам последното, винаги яж, когато ти се преяде, защото не се знае, кога ще останеш без пишка. Да, аз вече пишка нямам, но не искам да губя нещо друго. Така, че когато четете ония глупости в интернет, вярвайте им, за да не си изпатите. Споделяйте ги и яжте когато ви предлагат.
Е, такъв беше моят 1-ви Май. Какъв беше вашият?


2 коментара:

  1. само защо трябваше да ти пада пишката...

    ОтговорИзтриване
  2. ааа... ето на кой е била пишката, която намерих...

    ОтговорИзтриване