Когато се роди, Нинтендо изкараха първата си конзола на пазара. Може да се каже, че беше роден с джойстик в ръцете. Мустакатият персонаж от Донки Конг се превърна в Супер Марио. Сега Мега Драйв 2 му беше първата мечта, но родителите му така и не успяха да си я позволят. Купиха му Терминатор, някакъв китайски боклук, който подкарваше жълтите дискети за Нинтендо(вероятно също китайски ментета), но той предпочиташе да скатава рестото от пазара и да ходи на ръчки, за да играе на Мустафата. Какво по-готино от това да убиваш динозаври с промити мозъци, карайки Кадилак? И така, докато майка му не го видя. Напердаши го и му забрани да ходи там. Не че номерът със забраната се получи. Той продължи да посещава тези клубчета, заедно с приятелите си, но не играеше, освен ако не го черпеха, защото майка му внимаваше къде отиват парите й. После се появи и първият плейстейшън. ПиСи игрите ставаха все по-популярни. Имаше ли пари, той беше в рая. Затова и свали няколко килограма, защото даваше джобните си за джиткане в залата, вместо за закуска. Така премина детството му, докато не му купиха компютър. Торент тракерите му бяха хоум пейдж, откъдето се зареждаше с купища нови светове, в които да победи, да спаси принцесата, жена си или целия свят. Постепенно се обособи и вкусът му. Не се кефеше да играе онези jump and run adventure игрички. Попадна в света на Диабло и не излезе от там няколко години.WOW, Call of duty, league of legends, skyrim... все светове, в които той прекарваше месеци. Развиваше герои, мислеше тактики и пълнееше пред екрана. Един ден майка му го попита дали няма да започне да се занимава с нещо по-серионо. Баща му го попита няма ли да кандидатства след като завърши. За него имаше ясен отговор - не! Но им каза, че все още не знае. Заплашиха го, че ще го изхвърлят от вкъщи, но той не взе нищо от това насериозно. Продължи да играе, а родителите му така и не го изгониха, плащаха му осигуровките, храниха го и му осигуряваха подслон. Един ден обаче му потрябваха пари. Трябваше да снабди героя си с велик меч, който можеше да намери само в онлайн магазина. Нямаше как да поиска пари от родителите си, рожденият му ден беше прекалено далеч, Коледа, също. Тогава негов приятел му каза, че съществува позиция гейм тестер и няколко компании набират хора. По цял ден цъкаш игрички, откриваш бъгове и ти плащат. Звучеше като нещо точно за него. Започна още на следващата седмица. С лекота мина обучителния период. Изкара с отличие всички входящи тестове и започна тестването на игри. Първоначално работеше на 8 часов работен ден, но после започна да взима все повече и повече извънредни часове. Стана най-добрият в студиото. Не мина много време и го повишиха. След това го повишиха отново, след това още веднъж, докато накрая се превърна в гейм дизайнер - в общи линии човекът който измисля игрите. Крачка след крачка, той водеше щастлив живот. Получаваше му се, защото знаеше какво иска, знаеше какво преследва и какво му е интересно. Не искаше да оставя следа, нито да става известен. Искаше да играе игри, да участва, да бъде вътре в нещата. Така и умря, вътре в нещата, на 63 години, с брада, дебел като слон и усмихнат. Епитафията му гласеше "Той превъртя живота."
Няма коментари:
Публикуване на коментар