събота, 29 юни 2013 г.

Искрено ваш: продавач-консултант

Здравейте, казвам се Деян Георгиев, но в интернет пространството съм известен като епитафия бездумна. Някои хора ме наричат и така, нямам проблем с това. Аз съм млад, перспективен и татуиран. Занимавам се с писане на текстове. Може да прозвучи нескромно, но бих могъл да напиша всичко, което поискам, да го накарам да звучи научно, лумпенско, романтично и т.н. С няколко думи, аз съм най-добрия писател в квартала! Завърших семестриално Драматургия в НАТФИЗ и това ме прави един доста добър сценарист, но в същото време продавам маратонки... Омръзна ми!
Аз съм нещо ново. Аз накарах китовете да се обърнат по гръб и да създадат водовъртежите, аз заших душите на двама влюбени, за да изядат червеите телата им, аз карам хората да мечтаят всяка вечер и колкото и самовлюбено да звучи всичко това, аз съм надеждата за нещо различно в книжния свят в България, просто защото никой друг не е достатъчно смел, за да мечтае за същото.
Освен да издам книга, искам да напиша и великия сценарий. Нямам нужда от помощ за това, рано или късно ще се случи. Ядосан съм, че млади хора, като мен, не намират развитие, заради старите кучета, заради връзкари и най-вече, защото сценаристи се търсят само от уста на уста. Аз съм бездумен, няма как да си намеря работа от уста на уста. Да, случвало се е, сигурно ще продължи да се случва, но е доста фрустриращо да си намираш работа по специалността веднъж на 2-3 години, да работиш 3-4 месеца по даден проект и накрая да не ти платят, защото на мен тази история ми се е повтаряла няколко пъти. Този филм съм го гледал. А когато споделиш с някой, той клати глава и казва "Така е в България." Мои приятели рисуват за без пари, просто защото не им плащат, други играят за без пари по същата причина и съм сигурен, че има и много такива хора, които пеят безплатно, защото някой е решил да се възползва от тях, да им забави договора и накрая просто да ги изхвърли на улицата и да забрави, защото така било в България. И докога? После онези работодатели, продуценти получават още и още ефир, а за нас остава да пълним моловете и да разпродаваме стоката им, защото там поне плащат редовно. Да, аз съм страхотен продавач, мога да ви бръкна в джоба и да взема всичките ви пари без да се съпротивлявате, за да ги сложа в сметката на шефа ми. Ще мислите за здравето на краката си, ще се влюбите в маратонките си, нищо че може да имате същите два пъти по-евтино, нищо че може да имате още по-добри три или четири пъти по-евтино. Няма да ви пука, ще имате желаното на момента. Не искам да се усмихвам на непознати, да им ближа задниците и да замълчавам, защото по правило винаги били прави. Искам да пиша, да усмихвам хората, да ги карам да мечтаят и да не се занимавам с магазинните им желания.
Затова следващия път, когато влезете в магазин не гледайте човекa, който ви обслужва така сякаш е най-низшето създание, уважавайте го, защото много често се случва да е по-умен от вас, да е по-перспективен и да има по-големи мечти от вас самите.
Настроен съм малко революционно, може би заради протестите, може би защото чувам от непознати, че съм най-добрия блогър в България, че заслужавам повече лайкове във фейсбук. Всичко това са мнения на единици хора. Боало е казал, че всеки глупак ще дочака похвала от по-голям глупак. Там е работата, аз не се смятам за глупак, нито пък хората, които ме четат. Знам, че има примери за млади пичове, които са успели или успяват в момента, а аз съм просто едно мрънкало, но не се кефя на тези млади хора. Изкуството, което създават не ми носи нищо и просто не го разбирам. Някой ще каже "Ами стой си отвън, бъди аутсайдер. И Буковски е бил аутсайдер, работил е като какво ли не и пак е бил велик, в крайна сметка"
Не искам съдбата на Буковски. Не искам да съм нещо в крайна сметка. Искам да съм си аз, аз, сега на момента... и бидейки себе си да успея, да разчупя нормата. Може би ще се почувствам успял, когато някой режисьор предпочете мен за сценарист пред най-добрия приятел на сина си, който е известен само с пиянските си изпълнения. Защото докато предпочитат онези типове, които вършат работа, но не свършват работата, киното ни ще е такова, телевизията ни ще е такава, музикалните клипове ще са такива и песните ще са правени като на конвейер.
Съжалявам, че ви отнемам вниманието от Волен Сидеров и ко. но понякога сдържаността ми изчезва и се скрива при мъха, ниско долу в джобовете ми. Благодаря за отделеното време!
Искрено ваш: и аз вече не знам кой или какво....

3 коментара:

  1. Точно от теб се нуждае българското кино,българската литература,аз съм от тези хора,на които успяваш да вдъхнеш кураж,да разчупват и разчупват още и още съзнанието си,да знаят,че могат да направят промени и бъди-бъди промяната. Кефя ти се супер много(:

    ОтговорИзтриване
  2. Всяко голямо откритие на този свят първо се е зародило като мечта в нечия глава!

    ОтговорИзтриване