Аз съм крал на самотно кралство. Нямам слуги и придворни, нямам рицари и селяни, които да ми се кланят. Хазната ми е празна. Земите са обрасли с плевели. Кокошките не снасят, кравите измират, овцете ги остригах. Нямам изтривалка пред вратата. Приемам посетители без предварително записване. Чакам от десетилетия. Никой не е стъпвал на прага ми. Днешните принцеси се страхуват от дворци с високи крепостни стени. Те искат да виждат всичко от пръв поглед, дълбокото ги плаши. Мен също.
Време е да решиш, че съществуваш. Време е да се родиш. Време е да те намеря в късметчето от кафето си. Тогава ще дойда за теб, когато светлината на небето изчезне, когато вулканите изригнат и единствените лъчи започнат да излизат от недрата на земята. Конят ми е оседлан и ме чака. Трябва да усетиш какво е чувството да сънуваш мечки и гарвани докато лежиш в пръстта, между осем вековни дървета, а животните да те обграждат и да реват срещу теб. Дъх на мърша и боровинки, мисля, че така мирише страха, защото друго не усещам, когато настървената мечка реве срещу лицето ми и хвърля слюнка върху изтръпналите ми крака. Тогава ще разбереш защо не плача. Кръвта ми се е събрала в мозъка, отдръпнала се е, защото и тя е страхлива, не иска да засища, не иска да тече извън вените ми. Зениците ми се пръскат на милиони парченца и тръгват по гората, като изгонени от поробителите си. Вият срещу тях, както вълците вият срещу Луната, както хората вият срещу утопията, от желание, от страст.
Преди беше заради безсънието, сега е многото сън. Не знам дали ще намеря баланса. Хищниците си имат лова, имат отдушник, аз имам белия лист на екрана. Не мога да пиша на ръка…
Грях е..
Трябваше да се науча да дълбая по-дълбоко. Да не се засищам със сладко преди вечеря.
Бяхме изгонени от Рая, а подобно на нас, вълците бяха изгонени от Луната. Не обичаха родината си, но обичаха тишината й. Чревоугодничеството им ги докара до тук, да бродят из горите, да се делят на глутници и да превръщат възрастните в безполезни единаци, ровещи в отпадъците, ядящи умиращи птици. Котките обичат Луната повече от вълците, повече от Слънцето, повече от Земята.
Мислех те за котка.
А ти си грозна, грозна русалка. От очите ти стърчат подути вени, от ушите ти стършели. Безполезна лежиш и се мислиш за муза. Само змиите ти липсват и щеше да си Медуза. Остави ме да плувам сам, да се давя сам, нямам опашка, нямам хриле, нямам море и се давя на сухо, сухо, сухо… момче.
Няма коментари:
Публикуване на коментар