Meditation on the new
Another version of an I love you
It's a variation on a theme
It's attraction speaking a different name
Oh you can't imagine how
Nice it is to write it down
Той мразеше усмивката си.. тя искаше да е русалка, за да може да спи във ваната.
Две птици ядат червеи в гнездото си и подават малки парченца на новоизлюпилите се пиленца.
Жена седи на люлеещ се стол и бродира върху мъжки панталони. Поглежда часовника, който показва 5 без 1. Тя оставя настрани такъмите и се изправя, отива до прозореца и се заглежда навън. Часовник във фабрика отброява последните секунди до 5:00. Когато стрелките се преместват изсвирва свирка над тиктакащата машинка. Цяло ято птици се плаши от свирката и полита над дърветата пред фабриката. Някакви работници минават покрай часовника и оставят инструментите си, обличат се до шкафчетата и излизат навън. Един от тях изостава, той се влачи и изглежда нещастен. Кожата му е бледа, а очите му са тъжни. Той стига до гардеробчето си и сваля работните дрехи. Облича някакви други, които са много по-шарени. Слага шапка, шал и ръкавици. На шала му има избродирана усмивка и когато го слага на лицето си, той изглежда сякаш се усмихва. Излиза навън. Мъжът е пред фабриката и се оглежда. Чуди се накъде да тръгне. След това обръща една от ръкавиците си, а на нея, там където платът скрива дланта, е избродирана карта. Мъжът тръгва смело напред и влиза в гората. Следва картата. Колкото по навътре влиза обстановката става все по-тъмна и плашеща, докато накрая става абсолютен мрак. Мъжът обръща шапката си, а на нея е избродиран фенер, който в миг се запалва и му осветява тъмнината. Докато върви ръкавицата му се закача на клон и постепенно се разплита. Мъжът е изгубен без картата,а от нея са останали само конци. Сяда на земята и очите му се навлажняват. Жената, която гледа през прозореца се обръща и отива до голям шкаф, взима буркан на един от рафтовете и го отваря. Обръща го с дъното нагоре и от него падат няколко паячета. Те я поглеждат и излизат от къщата. Влизат в гората. Мъжът седи в тъмницата и се оглежда за посока, когато от нищото се появяват паячетата и започват да предат наново ръкавицата му. Той се изправя и поглежда картата. Скоро стига до къщата. Влиза вътре. Мъжът и жената се прегръщат. Жената сяда и отново започва да бродира, а мъжът съблича палтото, шапката, шала и ръкавиците си. Отива в кухнята и слага вода в чайника. Когато водата завира, той я разлива в две чаши. Слага 3 захарчета в едната и разбърква, после посяга да сложи и в другата, но се замисля. Отива до прозореца и обръща пердето на което пише „мляко и мед“. Мъжът се връща на масата и слага във втората чаша мляко и мед. Поднася я на жената, тя му се усмихва. Той се опитва да се усмихне в отговор, но лицевите му мускули само потреперват. Опитът е неуспешен. Жената се замисля. Мъжът разкопчава ризата си. Между гърдите, малко вляво е сърцето му, което е счупено на две. Той отлепва парченцата от кожата си, сякаш са залепени с тиксо и й ги подава. Тя ги поема и вдява червен конец в иглата си. С няколко движения го зашива и му го връща. Мъжът го лепи обратно на гърдите си. Изведнъж кожата му добива по-розов цвят, а гримасата му преминава в усмивка. Прегръща жената и я целува. След това съблича дрехите си и ги хвърля настрани. Всичките са избродирани, дори боксерките. Мъжът стои гол срещу жената, поставя ръце между гърдите си, а там се появява дупка, в която той бърка с една ръка и вади душата си. Поставя я в нейната ръка. Жената стои и го гледа, после поклаща глава, съблича се, бърка по същия начин в себе си и вади своята душа. Зашива двете души заедно, а те политат към небето. Телата се строполясват на пода. Ръцете им се докосват. Постепенно телата се разлагат, червеи ги изяждат и се скриват в земята. После няколко птици ги изравят и политат с тях към гнездата си, където хранят малките си и запяват.
