нещо доволно, като слънце, но без изгаряния и сенки.
нещо като огледало, но без хора вторачени в теб.
нещо на райета, като на зебра, но не на паважа пред светофара.
нещо диво, заключено, където дивите неща не са.
нещо горещо, парещо, но не изгарящо.
нещо скъпо, ценно, златно, нещо като днес.
нещо като да си върнеш откраднатите яйца, които хлапето от съседната къща, със зелена тениска и жълто около устата ти е взело. след като е дебнело няколко месеца. гледало е как си строиш гнездо на дървото, клонка по клонка, парче кал по парче кал, докато накрая те е видяло да мътиш. изчакало е да излетиш за храна и се е възползвало от липсата ти. няма как да се опиташ да го поправиш. годините му са загубени. детството се свършва с един омлет. остава да се надяваш. докато камъкът по средата на градината, който той си беше донесъл, за да си маркира футболна врата, не го спъна. момчето изтърва яйцата, пада по глава и губи съзнание. върни си ми яйцата и следвай светлината!
