Господин Феноменален, някога бил подарен от царя на моряка Добри, за богатия улов, с който морския вълк, решил да почерпи властелина си. Никой не знаел кога и как е роден, или как е попаднал в царския двор, но историята започва от първото му истинско приятелство. Мореплавателят използвал котката за талисман, държал я в клетка, за да не падне животното във водата, от глупост, или от любопитство. Това, което Добри не знаел обаче е, че котката била по-умна и от него. Веднъж, докато й отключвал клетката, за да й подаде парче от току що уловения сафрид, нещо разлюляло лодката и тя се обърнала. Добри бил ловък плувец и бързо изплувал на повърхността, изпсувал и се опитал да повдигне плавателния съд. Тогава зад него се показала заострената перка на акула. Насочила се точно към него, а Добри нищо не подозирал. Когато се обърнал, вече било твърде късно. Кръвожадното създание било отворило огромната си паст и изчаквало насъбраната инерция да го отведе, до бъдещия покойник. В този момент господин феноменален се показал с въже в ръцете и бързо преплувал около акулата, завързал я здраво, така че да не може да мръдне. Приклещил челюстта й и акулата останала неподвижна. А всички знаят какво се случва, когато някоя акула спре да плува – потъва и умира. За капак котаракът хвърлил и връзка динамит в устата на свирепия хищник, за да направи края ѝ малко по-сигурен. Тогава Добри попитал феноменалния, как да му се отблагодари, а котаракът отвърнал, че не му е длъжен за нищо, но ако го сложи още веднъж в клетка, ще го загуби завинаги. Тогава Добри се зарекъл, че животното никога повече няма да помирише клетка. Естествено, не след дълго, всички хора грешат, каквото и да казват или обещават. Феноменалният се разхождал по перваза на прозореца в една от стаите на Добри, скочил върху малка секцийка, където старата моряшка майка си държала китайския порцелан, подарък за сватбата ѝ. Една от чиниите се търкулнала и паднала. Станала на сол. Майката се разгневила, хванала котарака за козината на врата, той се вцепенил, не можел да мръдне. Тя го хвърлила на Добри и му заповядала да се отърве от него. Но, мамо... опитал се да възрази Добри, но със стара майка не се спори, а и нали си бил мамино комплексирано детенце. Хвърлил феноменалния в клетка. Тогава котаракът се заканил да отмъсти за унижението, на което го подложили. Вкарал малкия си нокът в ключалката на клетката и механизмът изщракал. Скоро феноменалният бил навън. Обиколил света, запознал се с различни животни, предизвиквал най-големите от тях на дуел, просто, за да поддържа форма. Научил се да пуши сапунена лула на британските острови. Купил си цилиндър, за да завърши вида си на джентълмен, но никога не обул обувки, за да не го помислят, за котарака в чизми. Накрая се спрял в древен будистки манастир, където медитирал 15 години върху килим от пирони, докато не се понесъл във въздуха. Почувствал се готов да се върне обратно, но не се върнал просто така, а си построил подводница. Енергията му била толкова мощна, че той можел да повдигне плавателния съд и да се носи така навсякъде. По това време Господин Феноменален вече бил известен, като единствената котка, която си имала куче, имал специално пригодена каюта пълна с тигри, охрана му били два носорога, носили се легенди, че вместо топки с косми, той кашлял кълба от скорпиони, но ако това е възможно да са слухове, то със сигурност, той е единствената котка, на която ѝ е позволено да пуши в летящата си подводница.
Тобеконтинуед....
