събота, 21 август 2010 г.

бягам към себе си

Колкото и близо да си – си далеч. Пеперуди убийци режат кожата ти, а от раните текат сълзи. Илюзии напомнящи хубави спомени чрез аромата си, се изпаряват във въздуха. Водни лилии пробиват асфалта и поставят едно ново начало. Разбиват мечтите на демоните и се превръщат в огледала. Бананови обелки се пързалят наоколо и променят нюанса. Хитрите умове се крият от слънцето, а злата тишина е покрита с викове от чужди вселени. И всичко това се случва, просто, за да покаже, че е възможно, докато горките хора умират от различни заболявания на дебелото черво.
Емоции връхлитат старите жители на града, докато изпращат децата си в подземието. Войната поглъща надеждата и я превръща в кал и барут. Рибите спират да плуват и обръщат коремче към небето. Рибари минават и събират улова. После някой отделя люспите и от тях прави лак за нокти. Плътта отдавна е загубила потния си мирис, вече всичко живо се е пропило с вредни химикали. Тъканите се разпадат за секунди, лицата на хората за часове. И всичко се превръща в пясък, една бърза кремация на цялото население, а след 8 часа получавате и урна, подарък!
Получих смс от Бог, каза че ми е увеличил кредитния лимит, но договорът ми изтича скоро. Дали да го подновя, или да сменя религията. Хмм, може би е най-добре да мина на ваучер.
Помислих, че е мъртъв, но после помръдна и му подадох купа с вода. Той я изпи на един дъх и поиска още, казах му, че половин бутилка е 60 стотинки, а той бръкна в джоба и го изкара с хастара навън. Поклатих отрицателно глава и го оставих да изгние. За бизнеса е добре, да нямаш сърце. Избягах надалеч и отворих сергия. Продавах лимонада и станах милионер. Но един ден, разрязах един лимон на две и се оказа, че яйцето е гнило отвътре. Реших, че това е знак и продадох душата си на дявола. Оттогава всеки понеделник рисувам свой образ и го закачам на челото си, за да не се чувствам празен и грозен. Лошото е, че до вторник скицата е паднала и аз оставам гол, като себе си. Лицето ми не знае победа, мечтите ми не са виждали звездите, но казват, че дъгата грее еднакво за всички...

Няма коментари:

Публикуване на коментар