Гланц. Целувката която оставяш всяка сутрин при мен, не казвай, че ще трае вечно. Не придавай излишен блясък на думите си, защото аз знам кое е реално и кое не. Не ме купувай с розови представи и пъстри мечти, защото докато ги чувам в главата ми звучи шум на разстроена китара. Мразя гланца. Мразя всичко излишно, което ми пробутват в магазина. Не обичам тоалетната хартия с различни аромати или праха за празне с шоколад. Не обичам мострите, обичам големи опаковки. Ако трябва ще пазарувам на едро, но те искам цялата. Може да си дори в грозна торбичка, или да си се разтопила от топлината. Фъстъците ти да са се събрали на куп или да си натрошена, важно е, когато те опитам да остава вкус за няколко дни напред. Тунквана или обикновена, има значение само ако имам прекалено много пъпки на лицето (излизат ми пъпки от шоколада). Искам любовта ти. Ако ти не искаш моята, ще изневеря на сърцето си с някой Сникерс или Марс. Не обичам карамел, защо във всеки шибан десерт има карамел? Аз съм мечтател, който не иска да има карамел в 98% от десертчетата. Заведи ме до сърцето си, махни карамела и се разкрий пред мен, о, шоколадче Милка. Аз съм на път към моят мил дом, пълен с добри намерения и шоколадови бонбони с лешници, може и малко ром. Бонбонки кръц-кръц хрупат между зъбите, а вкус на халва се спуска към езика ми. Слюнка, преглъщам и отварям следващия, докато ми се разрани небцето, защото сладкото е единствения заместител на любовта, дори единствената любов, която винаги съм имал и искал да имам. Дали учените ще могат да сменят структурата на ДНК веригата ми и да се превърна в меденка. Тогава ще мога да се оженя за себеподобно. Надявам се науката да напредне и скоро да сбъдна мечтите си. Не можеш да спреш гората да се разлиства, както не можеш да спреш порива на сърцето и желанието на едно влюбено дете. Романтизъм или класицизъм, казвам чао на старото и прегръщам близалките с дъвки. Намажете ми филийка с Нутела и ме оставете да летя и да уголемявам кариеса. Летим, летим, летим и падаме. Приземяваме се в бурканче с фъстъчено масло и обираме крайчеца на буркана. Не слушам предсказанията на циганката, те не заслужават вниманието ми. Защото отпред има плодово желе. То има усет за убиване, на всяко желание да продължиш напред, докато не го изядеш. Преядох.....
Няма коментари:
Публикуване на коментар