четвъртък, 14 ноември 2013 г.

Въображаем разговор с човек в униформа

Лежа си тук в леглото и тихичко си повръщам в един син леген. После отварям тетрадката и започвам да водя въображаеми диалози с полицаи от протестите.
- Кой си ти, ве, лек?
- Аз съм най-големия ти кошмар!
- Ми аз не сънувам.
- М.. всички сънуват. Само че някои не го осъзнават.
- Ти много умен ще излезеш за кошмар, бе.
- Не се занасяй, момченце. Давай си личната карта!
- Пак те питам, кой си?
- Не виждаш ли, виж пагона! Полицай съм.
- Искам служебна карта да видя, нещо, значка, номер, знак, подпис, снимка, кръвна картина.
- Ще ти дам една кръвна картина, ей сега, като целунеш стената.
- Ама не, замисли се, ако можеш, обличам сега една униформа и както всичките сте от различни градове и не се познавате, нямате отличителни знаци. Супер бързо ставам един от вас. Имам достъп до домовете на хората, до личните им документи, вещи. Мога да крада, да ритам, да събарям безнаказано, защото нося униформа. Никой няма да ме заподозре.
- Обърни се.
- Ама какво правиш?
- Слагам ти белезници.
- Защо?
- Току що разкри пъкления си план. Предовратявам бъдещо престъпление.
- Ти да не си Том Круз, бе? Това да не ти е "Специален доклад"?
- Върша си задълженията.
- Леко само, леко! Няма ли да ми прочетеш правата?
- Не знам. Аз съм въображаем, не знам дали в България се четат права при задържане.
- Имаш право. Ти за кого гласува май месец?
- За зелените.
- Да, бе!
- Сериозно.
- Това ме изненада повече от ареста.
- Ти си мислиш, че ние не разсъждаваме, че сме платени, празноглави каски, изпълняващи заповеди.
- Е, в интерес на истината, така си мисля. Не че да гласуваш за зелените ти пълни особено много главата. Но е някакво раздвижване.
В този момент до полицая се доближи възрастна дама. Подаде му българското знаме и попита:
- Извинявам се, това ваше ли е?
Полицаят се отдръпна.
- Не е мое.
- Не е вашето знаме?
- Не.
- Значи не сте българин?
- Българин съм.
- Значи това е вашето знаме.
- А, бе, много хитри сте станали всички в тая глава, бе! Излизам.
Полицаят освободи момчето от белезниците и свали каската си, хвърли я на земята и се отдалечи в малката уличка. Някакво малко момиченце го догони.
- Изпуснали сте си шапката, господине!
- Пусни ми каската, ве, изрод, малък!
Полицаят изтръгна каската от ръцете на детето и за втори път я хвърли нанякъде. Силуетът му се отдалечи и изчезна постепенно в светлината на залязващото слънце.

понеделник, 11 ноември 2013 г.

екнига

Реших да се самопубликувам. Направих си електронна книга и ви я предоставям съвсем безвъзмездно, защото да си кажа честно не съм написал нищо ново. https://dl.dropboxusercontent.com/u/18809968/epitaph%20von%20weird%20-%20god%20hates%20fat%20people.mobi Ето тук ще намерите форматът MOBI за Амазонските устройства Kindle. Утре ще кача и EPUB. Така че вече и в метрото да съм ви под ръка.
Илюстрацията е на Хана Кристенсон.
Може да разпространите, така лекичко, ако имате желание...
Подкрепете бедния артис !

четвъртък, 7 ноември 2013 г.

Безръкото момиче


http://kumanov.com/mylib/index.php/text/2548 - оригиналната приказка на Братя Грим

Безръкото момиче

Венера

ЕКСТ. ГОРА ДЕН
Белобрад дрипав старец върви през гората. Оглежда се. Бърка в пазвата си и вади златен часовник на верижка, поглежда часа и го скрива обратно. Сяда на тревата и се обляга на дебело дърво. Вади от торбичката си книга с бели корици без надписи. Отваря я, страниците й са чисто черни и на тях няма текст. Старецът задържа погледа си на първата страница, поглежда втората, после отгръща. Дървото на което се обляга се разтриса. Старецът се изправя. От другата страна мъж на средна възраст сече дървото с брадва. Това е мелничарят.
СТАРЕЦ
Стига си се мъчил с тая брадва.

МЕЛНИЧАР
Трябва да насека дърва за вкъщи.

СТАРЕЦ
Не ти ли омръзна да си беден. Аз мога
да те направя богат.

МЕЛНИЧАР
Как?

СТАРЕЦ
Първо обещай, че ще ми дадеш
онова, което е зад мелницата ти.
А после аз ще напълня всичките ти
сандъци с жито.

МЕЛНИЧАР
Сигурно говориш за ябълката. Че за
какво ти е?

СТАРЕЦ
Приемаш или не?

МЕЛНИЧАР
Е, приемам!

СТАРЕЦ
Ще дойда да си прибера обещаното
след три години.
/смее се злобно/

ИНТ. МЕЛНИЦА ДЕН
Мелничарят се прибира в мелницата, а жена му го посреща.

МЕЛНИЧАРКА
Няма да повярваш!

МЕЛНИЧАР
Сандъците ли?

МЕЛНИЧАРКА
Ама... как разбра?

МЕЛНИЧАР
Един луд в гората... Срещнах го
и той поиска ябълката отзад, в замяна
на това ни направи богати. Сметнах, че
можем да му дадем ябълката.
/смее се/

МЕЛНИЧАРКА
Не ми се вярва да му е толкова
чиста работата.

МЕЛНИЧАР
Къде е Венера?

МЕЛНИЧАРКА
Мете двора отзад.

МЕЛНИЧАР
Отзад? ...

Усмивката на Мелничаря замръзва.

ЕКСТ. ЗАД МЕЛНИЦАТА ДЕН
Мелничарят изскача от къщата и изтичва при дъщеря си Венера. Прегръща я и я целува.


ВЕНЕРА
Какво се е случило, татко?

МЕЛНИЧАР
От днес нататък няма да излизаш
откъщи!

ВЕНЕРА
Защо? Аз обичам да съм навън.

МЕЛНИЧАР
Защото баща ти е един глупак.
Обещах те на самия дявол, за да
ни направи богати. Ужасно съжалявам.

ВЕНЕРА
О, не. Какво си направил, татко!

МЕЛНИЧАР
Ще се молим на Бог и той ще те
избави.

ТРИ ГОДИНИ ПО-КЪСНО

ИНТ. СТАЯТА НА ВЕНЕРА ДЕН
Венера, порастнала, спи в леглото си. Пред нея се появява светещ силует на мъж.

АНГЕЛ
Спи и слушай. Днес, преди да дойде
Дяволът начертай кръг с брашното на
баща си и се измий хубаво с бистра
вода. Когато влезеш в кръга Дяволът
няма да може да те докосне.

Силуетът изчезва. Слънцето изгрява.
На двора петел прави няколко подскока и се качва върху оградата. Кукурига.

Венера се разбужда. Става от сламеното си легло и изтичва навън.

ЕКСТ. ПРЕД МЕЛНИЦАТА ДЕН
Пълни вода в някакъв съд от кладенеца и се прибира в къщата.

ИНТ. МЕЛНИЦА ДЕН
Минава покрай родителите си.

ВЕНЕРА
Яви ми се ангел и ми каза как
да се предпазя от Дявола.

Измива се добре. Чертае кръг с брашно и влиза вътре кръга.
На вратата се чука. Мелничарят отваря, а пред прага стои старецът. Влиза без покана и избутва мелничаря. Отива в стаята с момичето и се стъписва.

СТАРЕЦ
Махни водата, за да не може
да се мие.

Мелничарят взима водата и я изнася от стаята. Старецът сяда на леглото.

СТАРЕЦ
Когато изсъхнеш ще си моя.

Венера гледа уплашено. Поглежда капките вода по ръцете си, те се стичат надолу и капят по брашнения под. Тялото й постепенно започва да изсъхва, а тя слага ръце, върху лицето си и започва да плаче. Плаче толкова силно, че сълзите й са като ручеи. Венера започва да мие тялото си с тях, а дяволът се ядосва.

СТАРЕЦ
Мелничарю, отрежи й ръцете, за да
не може да се мие с тях.

МЕЛНИЧАР
Какво? Тя ми е дъщеря! Няма да й режа
ръцете.

СТАРЕЦ
Ако не го направиш ще взема и двама ви!

МЕЛНИЧАР
Вземи ме!

Мелничарят влиза в брашнения кръг. Старецът се ококорва и очите му започват да светят в червено. Изрича някакви проклятия. Очите на мелничаря се обръщат навътре и той взима брадвата. Застава до дъщеря си и настъпва ръцете й върху пода. Застопорява ги. Крещи, опитва се да се пребори с проклятието, но вдига брадвата бавно над главата си. Спуска я и отсича ръцете й една по една. Търкулват се на пода и на тях се изписват с червени кървави следи проклятията на дявола. Момичето скача и изблъсква баща си. Бяга навън, а дяволът се втурва след нея.

ЕКСТ. ПРЕД МЕЛНИЦАТА ДЕН
Почти я стига, когато тя скача във водата на воденицата. Няколко капки попадат по лицето на стареца. Чува се съскащ звук и капките се превръщат в пара. Старецът извиква от болка и изчезва в гората. Мелничарят се съвзема и изтичва навън, носи ръцете на дъщеря си и ги измива във водата. Проклятието пада от кожата им.

МЕЛНИЧАР
Съжалявам, дъще! Той контролираше
Всяко мое действие.

ВЕНЕРА
Знам, татко.

МЕЛНИЧАР
Ти ме направи богат и сега ще се
грижа за теб.

ВЕНЕРА
Не, татко. Искам да си отида.
Дяволът ще се върне, никога няма да
се откаже, докато не ме има. Видях
го в очите му.Завържи ръцете ми някъде
за мен и ме остави да си замина.

МЕЛНИЧАР
Но..

ВЕНЕРА
Довиждане, татко. Поздрави мама, когато
се върне от пазара. Може би един ден пак
ще се видим.

Мелничарят завързва ръцете на момичето за гърба й. Венера се насочва към гората. Върви известно време, когато пред себе си вижда светещият силует от съня й.

ВЕНЕРА
Ти си ангелът от съня ми.

АНГЕЛ
Не, аз съм омагьосаният елф от
съня ти.

ВЕНЕРА
Значи ти си този от който се
страхуват всички когато дойдат
в гората. Защо ме спаси?

АНГЕЛ
Защото си като мен.

ВЕНЕРА
Можеш ли да ми помогнеш?

АНГЕЛ
Не, но ти можеш да ми помогнеш.
А ако го направиш, ще те взема
за моя жена и винаги ще се грижа
за теб.

ВЕНЕРА
Какво трябва да направя?

АНГЕЛ
Преди години аз бях най-богатият
човек в околията, но имах много
любовници, на които не бях верен.
Тогава измежду тях се появи една
циганка, която ме прокле. Сега
не мога да напусна гората, докато
не се намери жена, която да даде
ръцете си за мен.

Докато говори Ангелът елф, анимация проследява действието, за което той разказва.

ВЕНЕРА
Откъде да съм сигурна, че няма да
постъпиш с мен както в любовниците
си.

АНГЕЛ
Моля те. От години живея в гората.
Поучил съм се от грешките си. Всеки
ден мисля за това. Всеки ден ги пре-
живявам наново. Ако го направиш ще
те почитам както никоя друга, ще
накарам скулптори да направят твоя
статуя в центъра на града. Моля те.


ВЕНЕРА
Добре. Можеш да ги свалиш от гърба
ми, едва ли ще ми потрябват за нещо
друго. Твои са.

АНГЕЛ
Обърни се.

ВЕНЕРА
Зашо?

АНГЕЛ
Защото това, което ще видиш не е
много красиво.

ВЕНЕРА се обръща, а Ангелът започва да гризе от ръцете й. След малко ги натъпква като змия в устата си и на ръцете и краката му се появяват окови, които се пръскат на парченца.

И така Ангелът и Венера заживели щастливо.
КРАЙ


сряда, 6 ноември 2013 г.

Пианото - пиеса

Днес ви предлагам една пиеса, чиято идея не е моя, но пък аз я написах. Целта ѝ беше да я представя пред мой преподавател в НАТФИЗ, а тя да ми разкрие грешките, които съм направил, за да ги поправя. В състоянието, в което е в момента, пиесата не е пипната. Не успях да се възползвам от критиката, която ми "сложи" критичката и не съм я редактирал. Написана е на един дъх и съвсем без изненада може да не става за нищо. Както винаги решението оставям на вас.

/едноактова пиеса/
действащи лица –

КИРИЛ - бащата
ПЕТЯ - майката
ГЕОРГИ – малкият син
ИВАН – големият син
ДИРЕКТОРА – директора на операта





СЦЕНА 1
На сцената излиза млада жена на около 30-35 - Петя. На сцената има мебели, диван, няколко фотьойла, маса, килими, пиано, телевизор и огледало. Жената застава пред огледалото и прибира кичурите си коса в стегнат кок. След това на сцената излизат две деца едното на 12 другото на 10. Първото е Иван, а второто Георги. Те се целят с пистолети изстрелващи дунапренени топчета.

ПЕТЯ: Момчета, стегнете се! Всеки момент ще се прибере баща ви и ще ви направи на нищо.
ГЕОРГИ: Убих те, убих те!
ИВАН: Не е вярно!
ГЕОРГИ: Убих те, мамо кажи му!
ПЕТЯ: Спокойно, след малко баща ви ще ви убие и двамата.
Петя излиза от сцената. Децата продължават да се забавляват, подскачат из цялата сцена. Излиза мъж на около 40 – Кирил. Застава на входа с куфарче в ръка и едно от дунапренените топчета го уцелва в устата.
КИРИЛ: Малки идиотчета! Какво правите? Иване! Защо не се упражняваш? Георги, марш в стаята си!
ИВАН: Ама ние само си играем, татко.
КИРИЛ: На какво? На война.. това не е игра! Започвайте веднага!
ИВАН се приближава до пианото и сяда. Започва да свири. Малкото момче, Георги застава до него и го слуша. Усмихва се. Иван му се усмихва в отговор и бърка един клавиш. Тогава баща му кресва.
КИРИЛ: Георги, какво ти казах аз? Отивай в стаята си, разсейваш брат си!
ГЕОРГИ: Съжалявам.
Малкото момче излиза от сцената.
КИРИЛ взима някакъв вестник и го разтваря, докато ГЕОРГИ продължава да свири. Чете. Момчето бърка клавиша, звучи фалшиво. КИРИЛ сгъва вестника и го удря с него зад врата.
КИРИЛ: Отново!
ИВАН започва мелодията отначало. КИРИЛ излиза. ИВАН спира да свири.
КИРИЛ: Не се прави на умен, продължавам да те слушам! Свири!
ИВАН продължава да свири, но отново бърка. Кирил се връща и го шибва по врата с вестника. Излиза.
Момчето удря по пианото и капакът му пада въху ръцете. Изпищява от болка. Кирил се втурва при него.
КИРИЛ: Какво стана, миличък, добре ли си? Дай да видя.
Кирил взима ръцете му в своите.
КИРИЛ: Слага богу, нищо ти няма! Как щеше да свириш довечера на приема? Внимавай малко!
ИВАН: Съжалявам, татко, ще внимавам повече!
Кирил излиза и се връща с някакъв крем. Намазва ръцете на сина си.

СЦЕНА 2
Двете деца са на двора на къщата.
ИВАН: Ти си по-малкият ми брат!
ГЕОРГИ: На какво ще играем?
ИВАН: Чуй ме малко! После ще играем. Сега искам да направиш нещо за мен.
ГЕОРГИ: Добре.
ИВАН: Би ли направил каквото и да ти кажа? Не забравяй, че си ми брат, и братската обич е по-силна от всичко!
ГЕОРГИ: Да, кажи какво да направя!
ИВАН: Вземи онзи чук и ела насам!
Георги отива до малка дървена постройка, до нея лежи голям чук Момчето се връща при брат си с чука.

ИВАН: Сега искам да го вдигнеш и да го засилиш с всичка сила в ръката ми!
Иван слага ръката си върху някакъв дънер.
ГЕОРГИ: Ама защо?
ИВАН: Просто го направи!
ГЕОРГИ: Няма!
ИВАН: Каза, че ще го направиш!
ГЕОРГИ: Не!
ИВАН: Ти обеща!
ГЕОРГИ: Мислех, че ще си играем на нещо, когато ме извика тук!
ИВАН: Моля те, Жори! Просто го пусни, не мога сам.
ГЕОРГИ: Няма, не искам да ти чупя ръката, а и татко ще ме убие!
ИВАН се разплаква.
ИВАН: Моля те, Жори! Моля те! Не издържам вече, искам да си почина от цялото това свирене.
ГЕОРГИ: НЕ!
ИВАН: Ти не си ми брат!
ГЕОРГИ се разплаква.
ИВАН: Просто го пусни!
Георги изпуска чука върху ръката на брат си. ИВАН изпищява от болка, опитва се да си запуши устата, но болката е ужасяваща и не успява.
ГЕОРГИ: Съжалявам, батко! Съжалявам!
КИРИЛ излиза на двора и когато вижда ИВАН да се държи за ръката полудява. Взима го на ръце и удря шамар на ГЕОРГИ. Малкото момче пада на земята.
КИРИЛ: Идиот, какво си направил?
На сцената излиза и Петя.
ГЕОРГИ: Без да искам беше.
ИВАН: Наистина не го направи нарочно, тате. Не му се карай!
ГЕОРГИ: Отиваме в болницата, когато се върна ще съжаляваш, че си се родил!!
ГЕОРГИ се разплаква. Майка му проверява ръката на ИВАН. После се опитва да успокои ГЕОРГИ. Прегръща го. Той не може да си поеме дъх от рев.
ИВАН И КИРИЛ излизат.

СЦЕНА 3

В домът на семейството има прием. Приятели и роднини са се събрали, за да отпразнуват повишението на Кирил. Той вече е професор в консерваторията.
КИРИЛ: Иване, ела тук да те запозная с един човек.
Иван излиза на сцената, ръката му е гипсирана. Изглежда доволен.
КИРИЛ: Господин директоре, това е синът ми Иван. Всички възлагат огромни надежди на него, свири невероятно и би ви демонстрирал, ако не беше дребният инцидент, в който участва днес. Иване, поздрави директора на операта.
ИВАН: Здравейте!
ДИРЕКТОР: Приятно ми е, момчето ми! С нетърпение очаквам да се възстановиш и да чуя как свириш.
ИВАН: Да, разбира се, с най-голямо удоволствие.
Иван се отдръпва и намира братчето си Георги, който е подпухнал от плача цял ден.
ИВАН: Ей, добре ли си? Ти си най-добрият брат на света. Няма да мога да свиря цял месец! Мисля следващия път да я загклещя на някоя врата!
ГЕОРГИ: Гледай само да си далеч от мен. Че може пак на мен да си го изкара!
ИВАН: Ти за това ли се спичаш? Споко, ще му мине!
ГЕОРГИ: Искам аз да можех да свиря на пианото.
ИВАН: Ами свири.
ГЕОРГИ: Знаеш, че не ме бива. Той никога няма да ми позволи. Вчеа учихме за щъркелите. Когато им се излюпи изостанало пиленце, го изхвърлят извън гнездото. Мисля, че аз съм такова пиленце и той иска да ме изхвърли.
ИВАН: Спокойно, мама не би му позволила! А и той не обича никой, мен само ме пробутва на колегите си, за да му трупам бонус точки.
ДИРЕКТОРА И КИРИЛ се приближават до децата.
ДИРЕКТОРА: Да не би това да е другият ви син?
КИРИЛ: Ами да.. всъщност.
ДИРЕКТОРА: Ти свириш ли на нещо, моето момче?
КИРИЛ: Не, той не свири. Като се замисля май нищо не прави. И в училище не го бива.
ГЕОРГИ се разплаква и изтичва навън.
ДИРЕКТОР: Така не се говори на дете!
КИРИЛ: Нищо му няма!
КИРИЛ изпива на екс питието си.

СЦЕНА 4
ИВАН И ГЕОРГИ са на покрива на къщата.
ИВАН: Жори, какво правиш?
ГЕОРГИ: Щъркелите отлитат на края на лятото.
ИВАН: Жори, защо си на ръба?
ГЕОРГИ: Трябва да се науча да летя. Може би тогава татко ще ме хареса.
ИВАН: Не прави глупости, хайде да слезем долу.
ГЕОРГИ: Ще ме научиш ли да свиря като теб.
ИВАН: Ще те науча.
ГЕОРГИ: Ще бъда ли добър колкото теб?
ИВАН: От теб зависи.
ГЕОРГИ: Ще бъда ли?
ИВАН: Стига де, естествено, че ще бъдеш! Хайде да слезем сега...
ГЕОРГИ: Не, ти постигна своята победа, сега е мой ред!
ИВАН: Жори, моля те! Да слезем долу!
ГЕОРГИ Аз слизам оттук.
Иван се приближава към Георги. Жори прави крачка напред и миг преди да скочи Иван го хваща и го издърпва. Двамата започват да се боричкат. Замалко да паднат и двамата. Иван плесва шамар на Жори и той се съвзема. Сваля го долу.
ИВАН: Хайде да излезем навън, ще покараме малко колела из квартала и ще се разсееш.
ГЕОРГИ: Добре. Благодаря ти, батко!
ИВАН: Насъбра ти се много, не трябваше да се възползвам от тебе по този начин.
ГЕОРГИ: Аз не трябваше да изпускам чука.
Двамата взимат колелата си и излизат от сцената карайки. След малко се чуват спирачки на кола и сблъсък.

КИРИЛ се клати на стола си с бутилка в ръка. Костюмът му е раздърпан. Петя плаче на дивана. А Георги седи и гледа в една точка.
ГЕОРГИ: Съжалявам татко!
КИРИЛ го поглежда.
ГЕОРГИ: Ако бях умрял аз, сега щеше да си щастлив. Трябваше да умра аз, трябваше да скоча!
Кирил изпуска бутилката на земята. Петя го поглежда.
ПЕТЯ: Виж какво направи! Всичко развали, всичко!
КИРИЛ: Съжалявам!
ГЕОРГИ: Може би ако не му бях счупил ръката сега щеше още да е жив, щеше да успее да вземе онзи завой без да падне. Иван е мъртъв заради мен!
Кирил се разплаква. Става и прегръща сина си.
ЗАВЕСА

вторник, 5 ноември 2013 г.

so independent film festival конкурс

Днес поствам нещо от поредния конкурс, в който участвах. Това беше конкурсът на So Independent Film Festival за дикторски текст. Като задачата беше да напишем дикторски текст към клипчетата, които също ще публикувам. Едва ли ще изненадам някой като ви кажа, че не спечелих нищо. Стана ми нещо като навик да участвам на различни места и да съм просто един от участващите. Ето и текстовете...
ДИКТОР /ЖЕНА/:
Здравейте, добре сте ми дошли! Били ли сте някога на място, където нещата се случват по по-различен начин от нормалния? Ще ви пренеса на едно такова място. Ще ви разкажа за мястото където аз живея. Тук има щастливи и нещастни хора, както навсякъде. Но щастието се определя не от броя на предизвиканите усмивки или от преживяните красиви мигове, а от парите под матрака. Вече видяхте, аз спя с дрехите, спя с чорапите, всички спим така тук. Вярваме, че правейки нещата наобратно, никога няма да ни урочасат и винаги ще имаме късмет. Късмет да спечелим малко повече. Затова си избираме свине и глупаци за депутати и управляващи, строим стени помежду си, вместо да ги събаряме и следим времето с часовници вървящи наобратно. Всичко трябва да е наопаки. Даже законите са ни такива, полицаите вместо да ни защитават, пазят управляващите. Което всъщност е нормално - добитъкът трябва да се пази, защото всяко животно мисли, че заслужава свободата си и види ли я, тръгва да бяга.
Може би сме просто суеверни, но вече доста години следваме традициите, положени от нашите деди, превърнало се е в навик и почти никой не се замисля за това. Има там някакви хора, които протестират, искат промяна, искат да сме като другите държави, но те трябва да се събудят, да осъзнаят, че ние сме уникални и точно тази уникалност ни прави функционални и органични, чрез нея изпъкваме пред останалите народи и вече ни разпознават навсякъде. Нали точно за това се борим всички – за разпознаваемост. Всеки трябва да дойде в нашата държава и да се увери в думите ми. Имаме и безплатен Wi-Fi. Хайде, пу-пу да не ви е уроки! Аз излизам.
АКВАТСО/ОСТАВКА



ДИКТОР /Мъж/:
Пазим реда, следим дали законите се спазват, залавяме престъпници и охраняваме велики личности. Хвърляме се в огъня, в дълбокото, стигаме до ръба, на самия ръб, даже и след него. Ние сме хората в униформа – призраци в униформа. Вече никой не вижда човека зад пагона, не цени храбростта, не пази честта ни. Хората приемат за даденост всичко, което извършим, това ни е работата, за това ни плащат. Страх ги е да ни погледнат в очите или ни гледат с пренебрежение, но и ние заслужаваме усмивка или мил жест. Заслужаваме повече.
Пия кафето си с две захарчета, като повечето хора, ходя на фризьор веднъж месечно, като повечето хора, и понякога не знам накъде ме отвежда съдбата, като при повечето хора. Аз съм обикновен човек, който не се побира в главата си; който има няколко заема към няколко банки; който се опитва да намери любовта. Предполагам, че истински бездомен и нещастен е този, който няма място за мислите си, аз отдавна стигнах лимита. Не знам къде отивам, нито какво ще намеря там, може би нещата, които не разбирам, ще се изяснят, може би призраците, които виждам, ще станат хора и аз най-накрая ще бъда човек. Не искам никога повече да се чувствам така или да трябва да отговарям на въпросите в главата си. Не искам никога повече някой да ми казва, че всичко ще бъде наред, когато е ясно, че нещата ще стават все по-лайняни и по-лайняни. Казват, че душата тежи 28 грама, че косата и ноктите продължават да растат до три дни след смъртта ти, че всички мускули в тялото ти се отпускат и буквално се насираш. Казват, че човек и добре да живее, умира и друг се ражда, но какво става, ако не си живял добре? Човекът се отличава от животните с желанието си да разбира и влияе на света около себе си. С разбирането се провалих...



Копирайтърски тест - Publicis Marc

Ето и теста, който трябваше да попълня, при кандидатстването ми за работа. Предполагам, че когато се отнесат непрофесионално с теб, не си длъжен да спазваш някаква конфеденциалност :)

1. Кои са трите най-лоши реклами, които сте гледали по телевизията. Какво не ви харесва в тях - посочете само 1 недостатък.

- Сирене „Булка“ – отвращава интелигентния зрител.

- Повечето реклами за перилни препарати не изтъкват никакви други качества на праховете, освен че избелват прекрасно. Така например леля Мария от рекламите на „Бонукс“, във всеки следващ клип, рекламира едно и също свойство, което имат и всички останали прахове за пране – че чаршафите са бели и миришат на пролет.

- Водка „Флирт“ – Рекламите на това питие обикновено подвеждат зрителя, че след употреба на спиртната напитка, човек със сигурност ще има възможност да осъществи любовен акт с обекта на желанията си. Тези негласно дадени обещания, водят единствено до фрустрация и главоболие.


2. Попълнете пропуснатите думи (до две думи на празно място) така, че текстът да има смисъл.

Бебето излезе от майка си и веднага проговори. По този начин смая и озадачи лекарите. В резултат те установиха , че владее и други езици, което всъщност ги довърши. Никога повече не го чуха(да говори), което беше невероятно.

2. Силата на примера.
Да покажеш на някого как се прави нещо е един от най-лесните начини за комуникация. Ние сме рекламисти, които предават информация на други хора (нашия таргет). Въпреки това, рядко ни се случва да седим на една маса с нашия таргет и да им покажем нагледно какво искаме да кажем. Затова ние използваме други изразни средства. Понякога, най-трудната форма на комуникация са думите. Време е да се върнем към основите.
Опишете само с думи инструкции как се връзват връзки за обувки.

За да свършите работата ще са ви необходими обувки с връзки и чифт ръце. Хванете двата края на връзките и ги кръстосайте, така че да образуват „Х“ после прекарайте горната връзка под и около долната, и я издърпайте, за да се получи възел. Пристегнете, за да се обхване добре стъпалото ви от маратонката. По този начин вибрациите в обувката се намаляват и краката ви се чувстват по-добре в края на деня. След като пристегнете, направете полу-осморка с единия край на връзката. Увийте противоположната връзка около горната част на осморката, и я прекарайте под самото ѝ начало, така че да се получат две полу-осморки – старата и една нова, по-малка. За да приключите, хванете двете завъртулки и ги дръпнете в противоположни посоки, по този начин ще ги пристегнете и завържете, така че да издържат цял ден ходене. Повторете процедурата и с другата обувка.

3. Поправете допуснатите грешки

- Зайо Байо влезе в час тъкмо когато се преподаваше новият урок.
- Тази идея, да направи научнопопулярен филм за Иван-Вазовите роднини, се оказа губивреме.
- Той звъня един-два пъти на тв репортерката, с която беше разговарял, и на водещия, който му беше казал за голмайстора.


4. Кои са трите най-важни неща, които не трябва да правите/да казвате пред родителите на приятел(ка)/съпруг(а).
- Да плесна майка ѝ по задника, докато разсипва вечерята по чиниите, а баща ѝ се приготвя за молитвата.
- Няма да е окей, ако си начертая няколко линии на масата, след като сме вечеряли и най-безцеремонно ги изшмъркам.
- Също не би било окей да отидеш на гости на родителите на приятелката или съпругата си и да им признаеш, че си гей.

5. По какво личи, че блондинка е карала автомобил.
- По дупките от токчета по тавана.

6. Две от най-добрите реклами, които съм виждал, са:

- (1)Последната серия от реклами на сникерс със заглавие „Не си ти, когато си гладен“. Защото показват преимуществата на продукта по хитър и забавен начин. Рекламата не ти омръзва на второто гледане и не дразни, че е прекъснала филма ти. Смееш се и очакваш с нетърпение следващия рекламен клип от поредицата, а когато си гладен и нямаш много време, сникерсът е най-близкото нещо до ума ти. С две думи, рекламата постига целта си.
- (2) Рекламата е озаглавена „Мерцедес срещу Смърт“. Клипът ни праща на мокър планински път, между заснежена гора. Виждаме красив Мерцедес, който се приближава към камерата. За фон чуваме класическа музика. Влизаме в колата. Шофьорът се обръща изненадан към седалката до него. Там стои образът на смъртта с черно наметало и коса в ръцете. Той сваля качулката си и се усмихва ехидно. Водачът на автомобила е учуден. Смъртта започва да се смее, обръща погледа си напред и казва „Извинявай“. В този момент шофьорът се обръща и вижда, че пътят му е препречен от товарни машини, които разчистват няколко паднали дървета. Сблъсъкът изглежда неизбежен. Той натиска спирачката. Чува се компютърен звук и колата спира на място, на няколко метра от багерите. Смъртта е втрещена. В този момент човекът си отдъхва и се обръща към тъмната сянка до него, доволно и още по-ехидно й отвръща „извинявай“.
В този случай имаме реклама на добре познат продукт, който е известен с надеждност, качество и поддържа стандарта си от много поколения. Идеята на рекламата е да се покаже новият сензор за опасност на мерцедес, който се задейства автоматично и засилва ефективността на спирачките. Рекламата е с изненадващ и интересен сюжет, определено би я разказал на приятел и ако държиш на сигурността при избора на автомобил, тази опция би изиграла сериозна роля в полза на немската компания. Затова смятам, че рекламата е добра, защото нищо не ѝ куца.

7. Кой би спечелил състезанието за най-оригинален външен вид. Защо?
- Кръстоската между Вейдър и домата, защото владее силата ;)


8. Довършете/започнете по оригинален начин. Не се стремете да запазите смисъла.

Септември ще бъде чай.
Който не работи, не трябва да краде.
Смартфонът е най-добрият приятел на човека.
На табуретката краката са къси.


9. В официална обстановка забелязвате, че е разкопчан ципът на ваш колега. Какво ще направите/кажете, за да го накарате да отстрани този проблем. Присъстващите не трябва да разберат за проблема. Опишете 2 варианта.
- Първи вариант, в който с колегата не сме толкова близки и го отнемам от останалите присъстващи, за да напълним чашите си. По пътя му правя намек за ципа, докато се усети, а ако не разбере му го казвам директно.
- Втори вариант, в който с колегата сме най-добри приятели. Тогава му правя някакъв таен знак, с който му привличам вниманието, насочвам погледа му към дюкяна и го прикривам, докато се закопчава, като разказвам интересна история на останалите.


10. Какъв въпрос бихте задали на Мадона, за да я накарате да се изчерви. (Знаете, че тя не се смущава лесно.)
- Колко аборта си направила?


11. Какво мислите, че ще ви отговори Мадона.
- Едва ли би отговорила.


12. Направете оригинално сравнение.

- глупав като пода
- бял като Каспър
- чисто като при Моника от „Приятели“
- работи като малко китайче
- толкова много, колкото са бълхите по котката ми


13. Какво ще се получи от кръстоската между Дарт Вейдър и домат?
- Червена прахосмукачка с корени, семе и светлинен меч, която владее силата.


14. На митинг сте на “левицата”. Разполагате с празен плакат и флумастер. Какво ще напишете, за да накарате събралото се мнозинство да си тръгне.
- „Безплатни кебапчета и вино - на митинга на ГЕРБ“


15. Пристигате с малко закъснение на важна среща с производител на:
Какво ще бъде вашето оправдание.

- Часовници : Винаги са ми хвалили вашите часовници, но нещо ме караше да остана песимист и да избера конкурентната марка. До сега, когато продуктът на конкурента ви отказа и в един момент е спрял. Съжалявам за закъснението, но предполагам, че ще се зарадвате да чуете, че имате още един клиент на ваша страна, без дори да сте си мръднали пръста.

- Автомобили : Падна ми батерията на електромобила. Може би нямаше да закъснея ако някога бяха повярвали в идеите на Тесла и той ги беше развил. Сега електричеството щеше да се предава по безжичен път и нямаше да се налага да спирам на всеки 100 километра, за презареждане. Вие как смятате да разрешите подобните ограничения?


- Алкохол : Голям номер ми изигра снощи!


16. Напишете кратък текст със заглавие “Заповядайте в нашия хотел” (5 изречения).
- Заповядайте в нашия хотел за мишки! Ние предлагаме абсолютно всичко, което е стандарт за останалите животински хотели, но сме се специализирали върху гризачите. Предлагаме лабиринт за любознателните и авантюристично настроени мишлета, въртележка за спортните натури и много, много сирене са мързелуващите, лакоми четириноги. Гарантираме ви, че докато вашите домашни любимци си почиват, върху тях няма да бъдат извършени никакви експерименти... освен ако не ни платите, за да го направим!


17. Напишете текст за реклама на тоалетна хартия, като използвате някоя от характеристиките на продукта за водеща.
- Омръзна ли ви да запушвате тоалетната чиния с хартия? Ако е така, решението на проблема ви се крие в новата формула на „Белана“. Благодарение на здравите си микрочастици, трипластовата тоалетна хартия не се къса, до момента в който не попадне във водата. Тогава тя се разгражда за секунди и изтича сама в канала. Освен това мирише добре и почиства отлично.

18. Ммммм кутияяяя...
Картонената кутия или кашона са обикновени опаковки за пренасяне. Никой не им обръща внимание, освен може би малките деца или домашните любимци. И изобщо забелязва ли някой кутията, че да прави реклама за нея? Помислете само ако можете да продадете нещо толкова базисно като картонена кутия, размер 15x15x15 см.
Измислете реклама за картонена кутия с този размер – слоган, текст и визуализация. Имайте предвид предназначението й, както и това, че може да се използва и след това за нещо друго.



- Слоган – „Не забравяй кутията!“

- Текст – Нашите кутии пазят спомените ви. В тях можете да сортирате всякакви дребни неща, да опаковате вкусния си кекс и да го поднесете за подарък, да скриете нещо от родителите си или да я използвате за по-удобно и безопасно пренасяне на продуктите, които продавате онлайн. Ако отворите достатъчно въображението си, може дори да я превърнете в кутията на Пандора. Купете си една от картонените ни кутии, в тях винаги се крие надежда!

- Визуализация: На син фон са разположени всякакви дребни предмети(ключове, обеци, бижута, джиесеми, малки динозаври, скакалци, мухи, играчки, всичко е изцапано с торта), разбъркани, завързани, нямащи нищо общо едно с друго. Зад тях в дясно стои спасението – кутия на фона на изгряващо слънце. Голям надпис горе вляво: „Не забравяй кутията!“


Sybway Закуска - Publicis Marc

Това са някакви задачи, които са ми давали по рекламните агенции, когато кандидатствах за копирайтър. Тъй като те не благоволиха да ми отговорят, предположих, че няма нищо лошо в това да покажа идеите си и хората сами да преценят дали стават или не :)

Клиент:
Верига ресторанти за бързо хранене.
Предлага свежи сандвичи, салати и бисквитки, приготвени пред теб и по твой вкус. Марката е популярна в цял свят, а от няколко години веригата набира скорост и в България (над 150 000 фена на Фейсбук страницата в БГ). www.facebook.com/subwaybg

Задача:
Да представим нов продукт в менюто на Subway – Закуска.
15 см SUB с бекон и яйце за 2.99лв.
Закуска се предлага само сутрин до 11ч.

Цел:
Да провокираме хората да опитат новия сандвич и да свикнат да закyсват в Subway.

Целева група (хората, на които говорим):
Млади хора между 18 – 30 год.

Eлементи на кампанията:
Радио (като ти избираш в кои радиа и колко варианта да има)
Headline за принт реклама и визия (описание на визията)
Интернет активност – кампания в социалните мрежи (описание на идеята)
Нестандартни медии – Инсталация или събитие, извън мястото на продажба, които да представят по интересен начин новия продукт на потенциалните клиенти. (описание на идеята)


Радио
Текст – дълъг вариант:
Диктор: Някога, много отдавна, още когато динозаврите са бродили по тези земи, беше изобретена класическата закуска. Майката на Ти-рекс, сложи тигана си върху изригващия вулкан и загря мазнината, счупи две яйца в него, разбърка ги и реши да добави бекон. Когато всичко се изпържи добре, тя сложи закуската в чинията на малкото динозавърче. Тогава се чу ужасен тътен, астероид удари земята и лед скова всичко живо. Земята потъна в мрак за дълго време. До днес, когато учени от изследователските центрове на Събуей откриха класическата закуска и решиха да я включат в менюто си, в памет на геройски загиналите динозаври. Вземете своя 15 см съб с яйце и бекон на супер цена само за 2,99 лв, до 11 сутринта.

Текст – къс вариант:
Диктор: Някога, много отдавна, още когато динозаврите са бродили по тези земи, беше открита класическата закуска. Открийте я и вие - в Събуей! Вземете своя 15 сантиметров съб с яйце, бекон и зеленчуци по избор, на супер цена само за 2.99, до 11 сутринта. В памет на динозаврите.


Headline, print, визия: На общ план, посредата на кадъра виждаме голям женски тиранозавър с престилка, червило на устните и дълга червена коса, който готви яйца с бекон. Сложила е тигана си върху изригващ вулкан, а някъде до нея чака, седнало на масата, малко тиранозавърче, което се облизва и е с вилица и нож в късите ръчички. На фона динозаври извършват нормални за тях ежедневни неща. Над тях приближава огромен астероид. Долу вляво стои ясно разпознаваем 15 см съб с яйце и бекон, а вдясно е означена цената на продукта – 2.99 лв, до 11 часа. Над цялата картинка стои надпис: Преоткрий класическата закуска!

Интернет активност – Във фейсбук страницата на Събуей може да се появи игра за потребителите, в която участниците да спечелят някаква награда или награди. Един месец безплатна закуска, чаши, рекламни материали, карти за намаление или нещо лъскаво по което хората биха си паднали. Играта ще е следната: Всеки желаещ може да запише видео на което прави своята любима закуска. Видеото се качва на фен страницата на Събуей и се оценява от останалите потребители. Този който има най-много лайкове, т.е. приятели печели.

Нестандартни медии – Из централните места в градовете могат да бъдат разпръснати инсталации на ледени блокове със заклещени събове в тях, които да се топят. Не е задължително това да са реални ледени блокове, които да капят по улиците и тротоарите или пък реални сандвичи, но да пресъздават подобна реална картина. Вниманието на хората ще бъде привлечено от такъв тип гледки, дори няма нужда да се слагат рекламни надписи, защото събовете са с ясно изразена форма и вид, тоест са достатъчно разпознаваеми за търсения таргет.