Седя си вкъщи по бельо и празитирам,
като безценен диамант в калта.
Усещам как световното знание ме притиска, по цялата глава,
а ти ме караш да плача, заради това, че ям месо
Остави ме на мира!
Няма да съжалявам за нищо!
Световните войни отдавна приключиха.
Победителите написаха историята си,
тепърва ще преживяваме последствията.
Нямам велика фамилия.
Родът ми не е известен.
Искам просто да бъда
малко повече от това, което ми е отредено.
Да жертвам всичко, което имам, заради глупост.
Да се давя в младостта си, да преглъщам от лъжата.
Да бъда невеж и да се приближа до русалката,
която иска да ми изпие живота.
Трябва да опозная онази идея за любовта,
която увлича всички в себе си.
Трябва да разбутам мъртвеца с пръчка,
и да се уверя, че е изстинал.
А ти ме караш да плача, заради това, че съм крал на измислено кралство,
че искам да съм сам под дъжда.
Трудно е да се измъкнеш от себе си
и да се влееш, без интереси, в течението.
Родил си се без да вярваш на никого
и си повярвал на тези с храната.
Малките котенца правят така.
А ти се наричаш човек.
Криеш си мислите в тайна от другите, строиш се
и един ден си показваш творението. Излизаш наяве.
Всички знаят, че си просто каша
от която показваш чистите парченца.
Не, не искам да крия -
и аз съм като теб.
Колелото е по перфектно от двама ни,
Защото идеята му е чиста и правилна.
Защото е завършено.
Това, което правим ние е да падаме.
А когато падането свърши умираме.
Всички знаят, че след умирането няма изправяне.
Затова искам да тичам сега.
Да вярвам в нещо повече от хляба на масата.
Да давам воля на водовъртежите в главата си.
И да бъда диамант в калта.
Не ме карай да плача, за това, че вярваш на нещо измислено,
защото аз съм този, който измисля истории,
и аз съм този, който ще бъде пречистен от дъжда.
