Отворените деколтета ми правят впечатление. Късите поли ми правят впечатление Секс, секс, секс. Пауза. Секс. Цигара. Димът се носи из стаята. Превръща се в отворени форми, носи се към мен и влиза в съзнанието ми през ноздрите. Усилвателят издува басовите линии, кокаинът не стига и заспиваме. Градът не спи, особено студентския, но на кой му пука щом е друсан. Убиец с ловджийски нож.
Въртя глава надясно и продължавам напред, докато някой човек е загубил детето си в борбата с наркотиците. Предишна загуба на доверие или липса на комуникация, вероятно няма значение за него, щом ковчегът е под земята - пистолетът се приближава. Грабва го и чертае голяма линия минаваща през главата му, чак до дупката в стената – опорна точка за всички регистрирани самоубийци. Да, самоубийците се регистрират, някои са ненормални, а други са като мен и теб. Макар че за теб не съм сигурен. Не им раздават жълти книжки или опиати, за притъпяване на чувството им на гняв към себе си, не им дават и повече алкохол. Дори напротив, издигат ги в култ към обществото. Издават албуми, правят клипове, превръщат се в идоли, докато не се отегчат от себе си и не се самоубият публично. Така че всички да разберат, колко мн са страдали. Животни, които се жертват, за да живее идеята им. Желание, мечта или кауза, абе откъде да знам. Един ритник няма да им се отрази зле. Всички си мислим, че сме в депресия, а дори не сме стъпвали в кабинета на психиатър, за да разберем, какво всъщност е това. Всички решаваме, че сме зле, без да имаме каквато и да е медицинска диплома даваща ни право да отсъждаме подобни решения. Опитах се да бъда забавен, но отново съм жлъчен/идва от жлъчка/.
Килия с номерца и чаша водка. Изпиваш я и номерцата губят смисъл, не заради друго ами, защото под чашата се търкаля празна бутилка. Търсиш спасение, търсиш опиянение, но намираш само разрухата на мислите си. Временно спасение от собствените ти чувства, подяволите! Кога ще се научим да живеем със себе си и да приемаме другите и техните ... забравих думата на български ... абе можем да правим каквото си поискаме, можем и да мислим каквото си поискаме, защото сме шибаното свободно поколение. Онова, което след 10 години ще се оглежда и ще вика, абе аз имах избор ама послушах мама и тате и сега съм ебати корумпираното копеле. Помислих за гъза си, помислих за детето си, но не помислих за децата на съседа, нито за децата на брат ми, камо ли за децата в сиропиталищата. Искам пак да чуя тая песен. Искам пак да изпитам това ново усещане, за цялост и бррр на кой му пука за просвещението. Не мога да дишам като ме гледаш, не мога... усещам как докосваш душата ми и ме обичаш така страстно, че се изсираш на подсъзнанието ми и повръщам с бясна скорост върху капака на живота си. Пълня се с пумия, преливам... стрелката показва „до горе“. Благодаря ти за изживяните мигове, благодаря ти за предумишленото убийство. Или пак лъха на сюрреализъм? ...
Знам, че съм разхвърлян и използвам препинателните знаци, както използвам плюнката си, тоест лея ги навсякъде хаха!
Зелен лимон и зелен домат играят на дама. Зеленчукът взима камъка и го мята по плода. Лимонът отвръща със семка в окото на домата, той пада на земята и умира от свръх-енергийност.
Хаос или хаус, разликата е само буква, но по-важно, е че думите могат да съществуват една в друга. Защото може да има хаос в хауса, и също може да има хаус в хаоса. Хаха. Обърка се нали?
Критерий за оценка няма, има само наранени и нескопосани читатели. Никой не възнамерява да благодари. Моля те свърши ми услуга, не, няма да ти благодаря. Добре де, може би ще те забравя и няма да те погледна никога, но на кой му пука. Ти си си самодостатъчен, нали така твърдеше. Но всичко простичко се свежда до дума завършваща на „изъм“. Не, не знам за какво си мислиш. Не, дори не предполагам. Браво, гордея се с теб.
Бодър ум, донт бодър.. ъм, че това си е смешно.
Дори не е близко до смешно, но поне е абсурдно.
И колкото и да се заблуждаваме за себе си, няма
никога да успеем да се надмогнем или превъзмог-
нем. Аз може да имам цветна кожа и да съм с
дупки на ушите, ама продължавам да съм това,
което бях вчера или онзи ден, просто малко
по-забавен, по-чаровен и по-лош, или поне се опитвам да бъда. Защото животът ми ме озлобява, кара ме да ви мразя. Добре че вътрешното ми чувство, не ми позволява да се принизя дотолкова, че да мразя някой, затова обичам всички. Доста по-лесно е, а и е по-лесно да нараняваш хората. Защото... може да е странно, но всъщност човек, доста по-лесно наранява хората, които обича, отколкото онези, които мрази. Погледнете право напред и ще видите, че е така. Защото там ще седи наранената от вас майка, или приятелка, или пък човекът който искате да сринете, а той стои усмихнат и щастлив, поел всичко в ръцете си, и владеещ вас...Килия. Мхм, знаеш какво имам предвид.
Ако законно можеше да заколя някого, щях да взема главата му и да я целуна, да изстискам кръвта и да я изпия. Щях да танцувам валс с обезглавеното тяло, да оринирам седмици наред отгоре му и да го дам на кучетата, за да оринират и те. Щях да му направя кекс и да му се подигравам, че не може да го опита. Щях да троша отгоре му и да скърцам с нокти вурхя черната дъска, докато не му се пръснат дробовете от яд, че не чува. Но не мога да заколя никой освен себе си, без след това да бъда групово изнасилван от банда роми в затвора. А и защо да си цапам ръцете, след като така или иначе животът ще се изгаври с всички ни достатъчно много. Лицата ни ще се набръчкат и ще поемем в ръцете си бастуните. Или трябва да потанцувам фокстрот на малко дръм...
Какво ли е чувството... да разбереш, че бившето ти гадже е умряло от старост. Осъзнаваш колко си стар, и се чудиш как ли е минал животът му. Че не си го чувал, нито виждал 40-50 години, че има 3 деца и едното от тях е страдало от ДЦП, че все пак е кръстил първото си дете някак, както сте мечтали заедно. Че е сбъднал общите ви мечти с друга жена... Не ми пука, едва ли ще доживея 30. Пък и кой ти помни такива неща 50 години?
Неволи, небивалици, поговорки, басни, пословици, лъжи, изнасилване, пръдня върху лицето ми и малко миризма на цвете за цвят на вятъра, който ще развее всичко до небето. Искам малко спокойствие, за да осъзная, че имам онова, което винаги съм искал. Но нямам нито спокойствие, нито време за да осъзная каквото и да е. Винаги е „пиши, пиши, пиши...“ но как да пиша на сила? Дори започнах да мисля повърхностно. Първото нещо за което се сещам, когато видя хубава жена е секс, а преди поглеждах очите й и се чудех дали обича да чете. Или да играе на „Не се сърди...“
Деколтета, мини поли, деколтета, мини поли, звънец на вратата, добър вечер, имаш ли презерватив? Спокойно, можем и без...
Уаааа...
Мамо, тате имам нужда от нови панталонки и ако може някакви пари за закуска, защото ми писна да съм гладен, а съучениците ми да ядат всеки ден от макдоналдс и кфс. А да, абе вие защо сте ме направили като сте били на 16? Глупави хлапета, учат се от децата си, защото днес бебетата, които се раждат са толкова умни, че често имат по-висок резултат на IQ теста в първите 3 месеца от развитието си от резултатите на родителите им. Но родителите са горди, защото сборният им резултат прави средно-интелигентен човек. Поотделно за макаци или гибони, не съм сигурен кое е по-умно.
Бедра, цици и биберони. Майчино мляко се разлива в големи кани и после дебели мъже отпиват от халбите. Обърсват белите мустаци и казват наздраве, изкрякват и жена с надути гърди ги тупа по гърба, докато се оригнат. Пръцкат и си правят турнири за най-пикантна пръдня. Тази която разплаче всички печели.
Ако прочетеш нещо наполовина, губиш края...
Липсва решение на проблема, но след толкова писане липсва и проблем. Мотивация, мотивация, моти.. мотика в акциото. Режа салам и съм толкова добър в рязането на салам, че мога без проблем да режа крака, ръце и очни ябълки на малки кръгчета. Мезе за ракията или мастиката. Абе откъде да знам, да не съм го писал аз.
Дрръъъъъъъм. Ритъм басов. Кехлибарено човече и момиче от парфюм, правят секс след закуска и редят домино на вечеря. Дните им минават обикновено за 24 часа, но ако продължат малко по-дълго, те взимат голяма ножица и насичат казаното на малки парченца и ги пускат на хапки, за да се смели всичко по-добре.
Отрицанието ражда нахалство. Някой виждал ли е как лешояди разкъсват бебе? Аз го виждам всяка вечер в сънищата си. Бебето съм аз... но кои са лешоядите?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар