сряда, 8 юни 2011 г.

Ягоди под черешата


Кокаин за закуска, пропускам обяда и направо вечерям Стенли Кубрик. Не обичам най-важните неща. Не вярвам в сапуните и млякото, не вярвам на вестници, не вярвам и в кафевите неща. Опитвам се да живея, но ми мажат очите със сръбски каймак. Блъскам се в крайпътните дървета, после някой ми облизва раните и започвам отначало. Бях само на 5, когато превърнах Андерсен в Батман, с помощта на черен флумастер. Мама каза, че не се прави така, а аз й показах пръста си - беше подут и червен. Тогава мама се обърна и изчезна. Ударих го, докато се опитвах да напъхам играчка Барни Ръбъл във VHS плейъра, вярвайки, че така ще успея да гледам семейство Флинстоун. Баща ми беше изненадан, когато отвори машинката, за да я поправи. Не ме наказа само се ядоса.
На 8 написах първата си приказка, беше ужасно топло лято. Седях в къщата на баба ми по цял ден и се опитвах да измисля какво да правя само и само да не излизам навън. Тогава намерих празна тетрадка и я напълних с думички. През зимата тетрадката с написаните от мен приказки, влезе в печката, за да я запали клечката кибрит, тя пък подпали съчките, които подпалиха дебелите дървета. Красивият огън изгори мастилото и заличи всичко, което бях сътворил. Едно 8 годишно глупаче изпълнено с мечти и нищо друго. Спрях да пиша.
В живота си съм спирал да пиша толкова много пъти. Не знам дали някога изобщо съм почвал, но написаното не успява да ми даде отговор по никакъв начин. Драскачите се превърнахме в писатели. Писателите еволюираха в певци, а певците на свой ред в актьори. За да не останат по-назад актьорите прописаха и станаха драскачи. Само художниците си рисуват. Когато порасна, искам да стана Банкси. Но как да стана Банкси в държава, в която все още хората сочат самолетите, прелитащи над тях и крещят удивени "виж самолет". Американците стъпиха на Луната преди 50 години. Аз просто дълго още, ще я съзерцавам. Странно е, че всички женски имена в интернет, те отвеждат в порно сайтове. Всъщност не е странно изобщо. Цветя от Луната - срещам ги постоянно.
Kарам кола с голям багажник, за да мога лесно да скривам телата на жертвите си. Полицаите често ме спират, но единствено ми проверяват документите. Никога не намират нищо. Обличам се, като за погребение и потеглям. Живея в началото, там където пътят свършва, там където сушата се мокри и водата започва с вълни. Обичам да се гмуркам с рибите, да бягам от големите хищници, да изпреварвам времето. Обичам да събличам черните дрехи, тежките обувки и себе си.
Вечеркуската е закуска след вечеря, някъде между 23 и 24 часа.
Иисус се превърна в Осама. банкси е евреин. Робърт Де Ниро по монокини яде кюфтета на плажа и свидетелства, че Мохамед е пророк, а Йехова му е последовател. Не знам. Искам просто да помириша дъгата, дали е такава каквато си я представям? Фрустрация.
И дъгата мирише на хора...
Толкова съм постмодерен, че направо летя. Копче.

3 коментара: