сряда, 29 септември 2010 г.

join my army now


Очите ми кървят, очите ми текат, очите ми, май ги няма от доста време. Петел ги изкълва и отлетя при великата майка – кокошката. Ако трябва да продължа последователно то сега ще разгледам и ушите и устата си, а може и носа. Ушите ми приличат на кекс, подути и мазни, пълни е плънка, която се стича на капки от земята. Устата ми е като миша яма, подават се конци и косми, всички й преписват всевъзможни гадости, затова и мирише на зле. Веднъж се опитах да я измия, но в момента в който пъхнах четката за зъби, тя се разтопи. Сякаш стомашния ми сок се беше качил в устната кухина. Носът ми е червен, но като на клоун или от студ, като на Дядо Коледа. Носът ми е червен заради алкохола. Аз съм алкохолик, и освен всичко, нямам пари за алкохол. Носът ми е червен и набръчкан, подут и гнусен, като задника на контрольорка в рейса. Свърших с лицето си, но не съм свършил. Ръцете ми са хоботи на африкански слонове. Но не са живи, само се влачат и клатят. Когато се въртя в кръг те се надигат постепенно и дори могат да бъдат използвани за оръжие, но иначе са си едни безжизнени пипала. Сополиви и мазни, гнусни и вулгарни. Предизвикват грешни асоциации, а в тях дори няма кръв. Майките закриват очите на децата си когато минавам покрай тях. Но това може би се дължи на краката ми, защото краката ми са голи и боси. Не обичам да нося панталони, не обичам да нося и бельо. Не ме е срам, не знам и какъв е този плод на познанието. Не съм от земята и не съм наследник на греховете на хората. Нито на Адам и Ева, нито на Лот и дъщерите му, нито на никой. Какво ли би направил вашият Бог ако ме познаваше. Защото аз съм първият от моя вид и сега трябва да създам потомство, за да изместим великите човеци и да бъдем новите командири на Земята.Ха-ха-ха.

Няма коментари:

Публикуване на коментар