събота, 4 септември 2010 г.

първичен инстинкт

Когато те срещнах не знаех какво точно да правя, бях гладен, бях изпил 3 бири и бях нашушен, но не почувствах нищо. После последвах инстинкта си и си легнах с теб, после видях, че е доста лесно и продължих да го правя. В един момент се почувствах син и лош и същевременно кафяво-оранжев и миришех на лошо и трябваше да направя нещо. Направих. Разделихме се на същия ден, а вечерта вече бях осъзнал, че не мога без теб, защото те обичах. Последвах инстинкта си и се върнах при теб, после видях че миризмата е идвала от теб. С всяко твое изречение виждах как зелена на цвят риба се забива в тялото ми, в дрехите ми, приема ме за дом и живее там докато се пречистя от теб. И денят продължи толкова бавно, че не можах да разбера какво всъщност да правя, но накрая май реших. Последвах инстинкта си и избягах. Вървях. вървях, вървях и стигнах мъничка гора, влязох в гората и видях мъничка къщичка, влязох в къщичката и видях мъничка стаичка, влязох в стаичката и видях мъничка миша душчица, влязох в дупчицата и видях един огромен плъх. За да се побера в това малко пространство се бях смалил толкова пъти, че трябваше да раста 3 пъти, за да достигна размерите на плъха. Ето така ме караш да се чувствам, малък! И плъхът ме хвана за крака и ме запрати обратно при теб, но аз едва се побирах в онова малко джобче на дънките, което никой не използва, то се пада отпред вдясно. И виждах пред теб, но погледнех ли нагоре не виждах друго освен бюста ти и се почувствах като обикновен мъж, който забелязва само циците в жените. Депресия, аз не съм обикновен. Прибрах се в джобчето и заспах, надявах се, че когато се събудя всичко ще е ново и аз ще съм голям и хубав както винаги. Сънувах рози и реки превръщащи се в рози и бодли от рози, но щом се събудих бях все същия и вървях навсякъде с теб и ти ми беше кат ангел хранител, защото слезех ли на земята щяха да ме стъпчат и тогава ти ме видя и ме захвърли. Каза, че не искаш да си ми спасител. ОК. Ще намеря от гъбите в страната на чудесата ии ще порастна и ще ти покажа аз...
и той все още продължава да търси тези гъби, за да й покаже...

1 коментар: