Неделя сутрин. Ако бяхме на село щяхме да чуем как първите петли събуждат Слънцето и то се появява на небето, прозява се, разтяга ръце и отпива от чашата си с кафе, за да засияе. Но ние сме в града, макар и в предградието му. Стоим пред красива бяла къща, с бяла ограда, зелена морава и веранда с хамак. Изглежда специална. Тогава се обръщаме наляво и виждаме, че по продължението на улицата има десетки подобни къщи, надясно също. Отваряме входната врата и влизаме вътре. В този момент се чува сутрешната аларма, която трябва да събуди стопанина на къщата. Джеймс е преуспяващ брокер, който отваря фирмата си твърде млад. Баща му умира, когато той е само на осемнадесет. Изведнъж става глава на семейството и е принуден да започне да се грижи за майка си и малкия си брат. Тогава му хрумва идеята да продаде семейните земи и да си отвори фирма за недвижими имоти. Прави го и сега, десет години по-късно, той е сред най-успелите млади хора в града, има жена и дете, малкият му брат вече е негов съдружник, а майка им се радва на старостта си.
Заварваме Джеймс пред огледалото. Всяка сутрин, той става десет минути преди алармата. Влиза в банята, къпе се, мие си зъбите и излиза, за да я изключи. Застава пред огледалото и се облича. Слага вратовръзката си точно за тридесет секунди. Приближава се до леглото и целува жена си по челото. После влиза в стаята на четири годишната си дъщеричка, избутва я в средата на леглото, за да не падне от ръба му, завива я и намества възглавницата й. Повтаря действието с целувката и излиза. За него е удоволствие да става преди всички, да излиза преди всички и като цяло да си върши работата.
Джеймс се качва в колата си, натиска дистанционното за гаража, вратата се вдига бавно, той пали двигателя и потегля. От радиото му звучи сутрешно предаване. Мъжът говори сякаш не си е доспал, обявява някаква песен и млъква. Идва ред на музиката. Джеймс потропва в ритъм по волана. Спира на знак стоп, очевидно наоколо няма никакви коли. По това време ще е чудо ако има будни, изобщо. Потегля. Излиза на околовръстното. Пътят пред него е чист и широк. Асфалтът е сякаш току що положен, свеж и готов за големия трафик. Маркировката е изчистена до блясък, бяла като от реклама на перилен препарат. Далеч в небето самолет чертае фигури от въздушните струи. Джеймс ускорява до максималната разрешена скорост. Поглежда фигурите в небето и се усмихва. Отстрани Луната още не се е скрила. Половинчато наднича на синия фон, сякаш е стъпила върху линиите изрисувани от самолета. Всичко е толкова красиво за любопитните очи на Джеймс, надига се и наднича през процепа на шибидаха. Удар, трясък, спирачки. Джипът отскача. Джеймс едва удържа колата, тя криволичи по пътя, за да отбие малко по-нататък. Учестено дишане, отваря очи, чуди се какво става, вдига глава и поглежда в огледалото за обратно виждане. На свежия асфалт, между бялата маркировка лежи някой. Джеймс се панира, удря волана, колата изсвирва. Край с щастливия и спокоен живот. Слиза, оглежда се, наоколо няма никого. Хваща се за врата и се приближава. Госпожо, добре ли сте? …
Никакъв отговор. Джеймс се приближава, проверява пулса й. Няма дишане, няма пулс, няма живот. Той вади телефона си. Набира номера на полицията и миг преди да натисне зелената слушалка се спира. Разхожда се напред-назад, сложил ръце на врата си, поглежда телефона, поглежда набрания номер. Издишва тежко, почти изревава нещо. Наоколо няма никого. Вдига жената на рамо и я слага в багажника на джипа. Потегля.
Джеймс спира на мост, оглежда се отново, отваря багажника и хвърля жената от горе. Трупът й цопва във водата.
Вратата на гаража се отваря, Джеймс паркира вътре, решетката се спуска. Той си отдъхва, гаси двигателя на колата и се прибира вкъщи. Сваля костюма и облича домашните си дрехи, отпуска се върху дивана. След малко се появява жена му. Реших да остана вкъщи днес, да прекарам повече време с вас.
През целия ден Джеймс гледа новините, трепери и чака да съобщят нещо за изчезнала жена.
Такова нещо не се случва.
На следващата сутрин, десет минути преди алармата, Джеймс лежи с отворени очи. Чува кола да спира пред къщата. Една от вратите се отваря, след няколко секунди се затваря и колата потегля. Джеймс става, изтичва надолу по стълбите, отваря входната си врата, отива до пощенската кутия, вади от там вестник и го разгръща. Преглежда го целия, страница по страница, няма нищо написано за изчезнала жена. Влиза в къщата и затваря вратата. Минава покрай кухнята и се насочва към банята. Нещо му привлича вниманието и се връща обратно. Гледката го кара да изпусне вестника. На кухненската маса стои чаша пълна с портокалов сок, а зад нея на стол е седнала мъртвата жена, гледа в нищото, мокра и покрита с водорасли. Джеймс се панира, оглежда се наоколо, дали някой не му върти номера. Приближава се до нея, бутва я леко и тя се свлича на земята. Някой е видял какво е направил и сега се опитва да го сплаши. Чува се алармата. Ще събуди жена му, ако не действа бързо. Изтичва нагоре по стълбите, успява да я спре, но жена му се размърдва. Той се приближава до нея, опитва се да й се усмихне и я целува по челото. Казва й да спи. Тя се отпуска на възглавницата си. Джеймс слиза надолу по стълбите, грабва мъртвата и я откарва в гаража си. Слага я в колата. Качва се отпред и застива. Трябва да измисли какво да прави с нея. Близката горичка. Слиза, взима лопата, слага я при жената и се качва обратно. Вратата се отваря. Джипът потегля. През цялото време Джеймс гледа в огледалото. Никой не го следи. Стига до гората и запретва ръкави. Започва да копае. Напрежението е изписано върху лицето му, всеки звук го стряска и го кара да се оглежда, оказва се вятъра. На челото му се появява пулсираща вена, почервенял и потен, той продължава да копае, когато рухва и се разплаква. Бие по земята с лопатата, свлича се и се обляга на дървената й дръжка. След малко успява да се мобилизира. Изкопава дупката и хвърля жената вътре. Зарива я. Хвърля лопатата в багажника и се отбива в близкия фитнес, за да се изкъпе. Преоблича се в колата. Отива на работа. Цял ден се опитва да се държи нормално с колегите си, но когато остане само той не е на себе си.
След края на работния ден Джеймс се прибира вкъщи. Оглежда се за полиция, оглежда се за трупа, оглежда се за нещо съмнително. Всичко е нормално. Съпругата му е сготвила вечеря, детето му разказва за денят си в детската градина, докато си играе с някаква кукла. Той се отдалечава от тях. Има нужда да остане сам със себе си. Страх го е, че може да ги нарани. Чувства се като чудовище. Харесва му, че е направил нещо нередно и забранено и се е измъкнал. Харесва му и това го плаши. Джеймс прекара цялата вечер в такива мисли. Жена му потърси контакт с него на няколко пъти, но опитите й бяха неуспешни. Накрая си легна разярена. Джеймс спа на дивана, макар че състоянието му за времето, което прекара там беше далеч от истинския смисъл на съня. Стана сутринта и се приготви за работа. Действията му бяха мудни, без желание, без обичайната страст, с която вършеше всичко. Просто се облече, провери всички стаи за трупове, провери под леглата, в гаража и накрая се качи в колата си. Вдигна вратата и потегли. Сутрин като всяка друга. Асфалтът, слънцето, небето, всички го приветстваха. Дори самолетът отново оставяше следи. Забрани си да го гледа, за да не сгафи отново. Май всичко беше нормално, този път. Нещо му замириса. Огледа се, нямаше нищо съмнително на задната седалка, по пода, също. Колата отби встрани от пътя. Чу се щрак, вратата се отвори и Джеймс излезе от джипа. Приближи се до вратата на багажното отделени. Протегна ръка, натисна ключа и механизмът я повдигна нагоре. Чу се силен вик. Жената лежеше покрита с пръст в колата му. Джеймс започна да крещи наляво и надясно. Къде сте бе, нещастници? Къде сте? С мен ли ще се подигравате? Майка ви, мръсна…
Птичките пеят, никой не се появява, сякаш наоколо съществува само вятърът.
Джеймс стои така, диша тежко и продължава да се оглежда. Накрая осъзнава, че е сам. Затваря задната врата. Качва се в колата. Стиска волана с две ръце. Завърта ключа в стартера, излиза от канавката и гумите стъпват на съседната житна нива. Той редува газ, спирачка, газ, спирачка, засилва се право към първото дърво, което вижда, завива встрани и дърпа ръчната спирачка. Продължава така около десет минути, изорава половината нива в яда си. Накрая решава да направи, това което трябваше още в самото начало. Качва се отново на пътя.
След малко колата му спира пред полицейския участък. Джеймс се обажда на жена си. Почти разплакан й казва, че я обича. Тя го пита какво става. Той я лъже, че всичко ще бъде наред, казва й да целуне дъщеря им от него и да не вярва на нищо от това, което хората може да кажат по негов адрес. Жена му изпада в паника. Джеймс затваря телефона. Избърсва сълзите си и слиза от колата. Първата крачка е най-трудна. Той я прави и продължава нататък. Формулира изречения в главата си. Чуди се какво ще каже, какво ще обяснява, но не спира…
Няколко метра преди вратата на участъка вълна от хора го обгражда. Осветяват го светкавици от фотоапарати, заливат го с въпроси, накрая му забиват камера в лицето. Джеймс се чуди какво става, откъде са разбрали толкова бързо, та той дори не си е признал още. В този момент от тълпата излиза побелял мъж, който се усмихва на камерата. Представя Джеймс, като жертва на новото реалити предаване. Джеймс се е хванал на въдицата. Хвърлили са трупа пред колата му. Той побеснява. Всичко това е било фарс? Трупът на жената изобщо не е бил труп и е бил пълен със малки скрити камери? Имало е скрити камери в колата му, в дома му? Жена му е била съучастник, а брат му го е поръчал? Това ли заслужава след всичко, което е направил за тях? Дори майка му се забавлява. Иска да ги нареди в редица и да ги сгази всичките, да хвърли тях от моста, да ги зарови…
Предаването приключва с компилация от най-добрите му моменти, как рови в пръстта разплакан, как се обяснява на жена си в любов и как крещи по средата на пътя. Публиката му се смее. Всички се смеят, а Джеймс е на няколко крачки по-близо до това да развие язва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар