неделя, 27 март 2011 г.

Нека



Трябва да ме мразиш. Трябва, когато ме видиш да ти се обръщат червата, да ти се повръща и да искаш да ми изкараш езика през задника, да го завържеш на възел, така че да не може да се върне обратно. Да се смееш, докато ме гледаш как вървя така. Трябва да пируваш, когато съм нещастен и да ме обстрелваш с негативна енергия. Да се молиш, да не виждам бял ден и да се провалям във всичко, с което се захвана. Един куршум и съм долу. Ръчна граната или най-обикновена мина би свършила чудеса. Самоубийствените подтици и самоунищожението са ми приятели, а ти не се възползваш. Събуди заспалите демони и ги насъскай срещу мен, нека ме разкъсат, като побеснели песове. Нека лами с хиляда глави, да изядат и малкото останало от мен. Искам река от кръв да потече щом орлите ти ми изкълват очите. Преди да заспиш си представяй как се давя с фъстък или умирам, падайки по стълбите. Докато четеш книга ме постави на мястото на персонажа, който умира първи и се наслаждавай на убийството му. Сложи ме, в ролята на „смисъл” в стихотворение на Карбовски, за да не съществувам изобщо. Изтрий ме от живота, сънищата и мечтите си. Накарай ме да се гордея с творението си. Накарай ме да съжалявам, че съм те създал. Нека смъртта ми да е жалка, нека никой не дойде на погребението ми, а скитници да оберат гроба ми. На надгробната ми плоча да пише просто, че съм те създал, за да се погубя. Също както сам погубих собствените си създатели, както ги морих безпощадно и ги унижавах в продължение на години. Материализирай най-мрачните си и зловещи мисли, нека ме погълнат и обземат. Искам да отида другаде.
Любопитен съм докъде ще стигнеш. Дали си способен да ме унищожиш, дали би посегнал на собственото си Аз. Искам да видя какво ще се случи, когато съзнанието унищожи подсъзнанието и се опита да се гмурне отведнъж в така нареченото супер Его. Дали мозъчето ти ще го понесе, дали няма да избухне и пихтиестата тъкан да се разнесе из въздуха. Не би посмял. Страхливец. Никога няма да бъдеш, това за което си роден, никога няма да имаш смелостта да постигнеш отреденото ти. Винаги ще си отзад, мнението ти няма да струва и стотинка. Ще си гол и обикновен на фона на тълпата, която ще се скъсва от смях. А аз ще броя овце, за да заспя.
Aко убиеш заради мен, аз ще дам живота си за теб.

4 коментара:

  1. "Видях човек, гонещ хоризонта;
    те летяха- кръг след кръг.
    Разтревожих се;
    заговорих човека:
    -Безсмислено е - казах. -
    Никога не можеш..
    -Лъжеш! - викна той.
    И продължи да тича."

    ОтговорИзтриване
  2. tapo daje ne go pro4etoh mnogo 4ustva mnogo boza 4akame ne6to originalno

    ОтговорИзтриване
  3. also ima6 punktuacionni gre6ki - ne, ne e po-vajen smisyla

    ОтговорИзтриване