Бившата муза

Аз съм пеперудено човече, забито със карфица върху морска пяна, завито в станиол.

Камбани. Звън. Коледа. Пада сняг, усмивките на децата се разхождат по съзнанието ми. Улиците са цветни и светли, а аз съм оставил гордостта си вкъщи. Хората сме едно голямо семейство, всички светят от щастие. Избирам най-самотното дръвче на пазара и го взимам със себе си. С приятелката ми ще го украсим и ще се насладим на компанията си в приказната вечер. Казва се Стоя. Тя е прекрасна, напомня ми на камбанен звън, на липа, на следобеден, летен дъжд, на таралеж и на висулка от лед. Казва, че ме обича много, но според мен ме обича повече. Когато се усмихне, в тялото ми се случват толкова много химични реакции, че за да усетя всяка една от тях бих помолил бог да намали скоростта на времето. Мисля, че ще се зарадва на дървото, кучката нещастна...
Всъщност Стоя ме чака вкъщи завързана на леглото с кръвоизлив . Преди няколко дни разбрах за изневерите й. Ще се прибера вкъщи и ще отпразнувам Коледа с нея, после? После ще я накълцам както заслужава всяка курва. Пачаврата го е правила зад гърба ми няколко месеца. Можеше просто да ме зареже, за какво й бях аз? Защо трябваше да разбирам всичко тази сутрин? А каза, че ще бъде до мен винаги и никога няма да предпочете друг. Обаждаше ми се през нощта уплашена от поредния кошмар, за да търси утеха. Толкова пъти съм успокоявал тъпия й задник. Бил съм поредния тъпкач, по който е хвърляла камъни със следващия. Хаха, определено ще се зарадва на коледния ми дух. Ще си изкара чудесно на празника, защото ще й е последен. Може би трябва да поканя и някой от любовниците й, да накълцам и него и да я накарам да го изяде. Нямаме свинско, но съм сигурен, че ще зарадва на изпечения му член. Не ставай циничен, Иване. А, да – казвам се Иван и съм студент по архитектура. Обичам да рисувам и да броя ябълките в плод-зеленчука. Предпочитам зелените пред червените, по-лесно се броят. Червените някак се сливат. Но да се върнем на темата. Стоя е измет. Чудя се как точно да я убия, какво да правя с трупа й. Дали ако я слагам парче по парче в печката, ще се превърне в пепел?
Всъщност не съм чак такова чудовище, може да ви звучи така, но не е вярно. Всичко стана толкова бързо, че сега просто трябва да пооправя нещата. Събудих се сутринта и намерих бележка от любовника й. Тя не си призна, но след половин час крясъци успях да я ядосам. Каза си всичко, с кой, колко пъти, кога и дали й е харесало. Казах й да си вземе чантите и да се разкара. Не исках да я виждам повече. Казах й да си разкара тъпата физиономия от лицето ми, а тя не спря да се моли. Бебчо това, бебчо онова. Прегърна ме и аз усетих погнусата. Блъснах я, тя падна, а главата й отскочи от ръба на масата. Не си спомням някога да съм бил толкова изплашен. След няколко минути се съвзе и ме заплаши, че ще подаде жалба в полицията. След всичко, което ми беше причинила щеше да иска и ограничителна заповед. За каква се мисли, тая шибана курва? Кръвта се стичаше по лицето й, докато търсеше телефона си. Харесах цвета й, а в главата ми прозвучаха фойерверки. Хванах я за гърлото и я блъснах на леглото. Запуших й устата и я приспах с няколко юмрука. После завързах ръцете и краката й за основите на леглото. Посмях се. Толкова облекчен не бях се чувствал от години, всъщност май никога. Винаги съм позволявал на жените в живота ми да се гаврят с мен. Явно има нещо с лицето ми, или... не знам. Но всяка се появява, сдъвква каквото е останало от предната и го изплюва за следващата. Не знам вече коя поред употреба съм и не знам кой би ме искал, но си мислих, че съм приключил с търсенето, че най-сетне съм открил Жената. Уви, кучката ме измами брутално. Май това им е работата на долните, малки, нежни, крехки същества. Дано някой ден се намери човек, който да излекува гена им. Мамка й, трябваше просто да остави резервните ключове до вратата и да си разкара дебелия задник, защо трябваше да се стига до тук? Просто продължавай да вървиш, Иване. Почти стигна. Още няколко метра и ще си пред нея, ще й кажеш точно това, което чувстваш. Ще се освободиш от всичката негативна енергия. Ще я заплюеш в лицето и ще я убиеш или ще я изнасилиш, ще я унизиш брутално и след това ще я убиеш, или просто ще развържеш ръцете й, и ще я пуснеш да си ходи. Нека те съди, тя е лошата. Измет.
Ето я. Миличката е в безсъзнание и няма идея какво ще й се случи.
-Какво правиш глупако? Не я развързвай, нали щяхме да я убиваме? Не, къде я носиш? В болница? Пич, ти си си загубил мисленето бе, бъди по-пекан, моля те. Хайде да я убием. Ще я заровим в градината, никой няма да разбере. Или не, в градината ще е много лесна за откриване. Наблизо има горичка, много добре знаеш, играеше си като малък там.
Няма ли сега да се появи ангелче на другото ми рамо и да ми каже, че трябва да я заведа в болница и да се предам в полицията.
-Луд ли си бе пич, аз съм ангелчето. Дяволи не съществуват. Убий кучката ти казвам, отърви се от нея, докато още можеш. Отмъсти си за всичките неприятности, които някога си имал заради жена, за всичката болка и умопомрачение. Ще ти помогна да я нарежеш и можеш да я съхраняваш в хладилника, имаш голям фризер също. Никой няма да разбере. Дори майка ти няма да усети нищо, макар че идва всеки ден на инспекция. Абе тя майка ли ти е, или инспекторка на ХЕИ-то? Както и да е. Моля те, само няколко разреза. Тук, тук и тук. Ще стане толкова бързо и толкова прекрасно, че дори няма да усетиш, а аз ще съм сит.
Сит? С кръв ли се храниш говедо? И ти искаш да ме използваш, като всички останали. Няма значение мъж или жена, ангел или дявол, всеки някого иска да използва, да прецака. Няма да си отмъщавам на никой, защото аз съм по-добър от вас, по-добър от целия добитък на Земята. Гнусни твари, а сега се разкарай от главата ми, защото трябва да закарам тая пачавра в болница.
-Не, не, не. Спомни си как го направиха в „Боен клуб“. Трябва да си отнесеш половината мозък, за да изчезна.
Луд ли си бе. Ще пробвам със прехапване на устната, става, когато сънувам кошмар... Готово, отървах се и от теб. Хайде, курво, качвай се в колата.