сряда, 16 ноември 2011 г.

виждам



Ако не бяха ми взели крилете, ако можех да летя с вълшебен прашец щях да съм крал. Но не мога. Живея като всички останали, без корона и мантия, без скиптър и престол. Сега съм крал на нищото и нищото е моят господар. Ококорвам се...
Сега виждам Слънцето. Виждам го през капчиците влага на прозореца. Виждам го от леглото си, от стаята на малката ми квартира. Като скрит в окопите войник, лежа завит под одеалото и гледам Слънцето, защото го виждам. Знам, че съм роден да стана, затова съм се събудил, но ще полежа още малко. Ще погледам светлината, дано усетя топлината.
Денят който няма да дойде наближава.

вторник, 15 ноември 2011 г.

Кулинарен блог на студента



Рецепта Номер 1

Сутрин преди лекция ви предлагам освен кафето да мушнете един сандвич набързо. Ето рецептата и нужните продукти :
1 Крайшник
1/2 Кренвирш
3-4 парченца пушено сирене
10 капки кетчуп
Подправки по избор

Взимате крайшника и издълбавате средата, след което си я напъхвате в устата и дъвчите, докато сместа стане угодна за преглъщане. Преглъщате. Останалата част от крайшника напълнете с пушеното сирене и кренвирша. Сложете ги за 5 минути в предварително загрятата преса. Затискате. След като времето изтече, извадете готовия сандвич от пресата и го залейте с кетчуп и подправки. Бон апети.

Забележка: Рецептата има и няколко по-евтини варианта, които вършат работа към края на месеца. Вариантите са следните – същият сандвич без подправки или кетчуп, същият сандвич без пушено сирене, същият сандвич без пушено сирене и кренвирш, както и същият сандвич без пушено сирене, кренвирш и кетчуп, който не е същият сандвич, изобщо.

Приятна лекция и ходете на стол!
Забележка: Студенти от други университети не са желани в стола на НАТФИЗ !! xD

събота, 12 ноември 2011 г.

Другата земя



Представете си, че един ден се събуждате и водещият на новините ви съобщава, че планетата Земя не е единствената обитаема планета в слънчевата система и дори не е единствената Земя. Че планета напълно идентична с нашата е имала една и съща ректасцензия със Слънцето и досега е била скрита от нашия поглед. На нея живеят същите животни, растения и хора като на Земята, със същите съдби и преживявания. Дори нещо повече – на нея живеят двойници на теб, майка ти, сестра ти и цялото ти семейство. В началото всички са добронамерени и любопитни. Всеки иска да се докосне до двойника си, да разговаря с него, за да научи повече за самия себе си. Двете планети делят обща Луна, дори пускат кабел една към друга за по-добра интернет връзка. Всеки който не е доволен от съдбата си, може да намери спасение на другата планета, да започне един нов живот. Хора, които са загубили близките си заминават там с надеждата, че на другата планета, те все още ще са живи. Човеците са вече 14 милиарда, а фейсбук има над милиард и половина активни потребители. И в един момент една от планетите се пренаселва, ресурсите й свършват и вместо да предприемат някакви антикризисни мерки, те решават да нападнат съседите си. Двете планети се избиват взаимно, точно като килкенските котки, които се скарали и се изяли една друга, а накрая от двете останали само опашките. Така от планетите останал само кабелът - символ на дружбата им. Поради липса на гравитация, която да я държи Луната тръгнала да скита из космоса. Кабелът пък останал неподвижен, стоял в тъмното, също като усмивката на чешърски котарак.

четвъртък, 10 ноември 2011 г.

focus




По сцените се влачат хора - фокусници
омайват публиката с думи
и не правят фокуси.
Махат с ръце и използват повечето мускули на лицето си,
за да внесат фалшивите си емоции по-лесно.
Не вадят зайци от цилиндъра,
нито цветя от ръкавите.
Не режат хора на две поливини и
на представленията им никой не изчезва.
Те поливат телата си с екскременти,
или рисуват по кожата си с бръснарско ножче.
Те крадат история и я имитират гнусно.
Търсят бърза слава и пленяват простите очи.
Защото това, което блести привлича погледа.

А на мен ми се иска да има повече магия.

"Със автори-глупци изпълнен е светът,
но и четци-глупци навсякъде гъмжат.
Освен че са безброй в провинцията, има
край знатните тълпа от тях неизброима.
Посредствени творби удостоява хор
от пламенни хвалби почти във всеки двор;
и да завършим с туй, че винаги глупака
от по-голям глупак похвали ще дочака."

неделя, 6 ноември 2011 г.

Кой кара?



Итории с пяна по устата и чепка женски косми. Истории за хероинови поети и забравени приятелства. Истории за стари времена, истории за мен и теб и такива, които никой не би разказал. Истории за дракони и принцове на бели коне. Истории за малки и големи. Истории без смисъл. Истории където има малко кръв. Истории с мляко и геройски истории. Истории с хубав край, истории с тъпа фабула. Истории с диня и някаква светлина. Истории без никаква тишина. Любовни истории в сладко-кисел сос. Истории с манджа, поднесена със ситно нарязан магданоз. Ужасна история разказана без разказвач. Птичи истории, разказани от трима на вратата Рашомон. Религиозни истории, митове и легенди. Истории за титани, истории за тигани и истории за куп талибани. Истории с жълти дни. Истории с пещери, истории за нечии дъщери и порно истории. Истории със страст, котешки истории и патешки истории, също. Аз съм пълен с лоши истории, лоши идеи. Бедни истории - 99 процента. Богати истории - 1 процент. Криза. Истории без край. Истории с тротил. Истории с кирки. Истории в кабриолет. Истории, в които се питаш кой кара. Такива, в които не си задаваш въпроси, защото всичко е ясно. Истории, в които бащата зарязва семейството си, за да замине в чужбина и да изкарва пари за прехраната им. Истории с прелъстяване и малко сеч на дървета. Истории с 3 прасета. Снежанки, Пепеляшки и заспали истории. Истории с Румпелщилцкин. Приспивни истории. Истории за които ти е безразлично и такива, които нямат значение. Истории за които даваме пари и такива които не струват. Истории с преследвания. Уестърн истории, вчерашни истории. Истории от днес и такива, които описват вътрешни състояния. Военни истории. Истории с плът, кости и кръв. Истории под вода. Стотици истории. Стотици разказвачи без слушатели, стотици писатели без читатели.
Историята на моя живот.
Историите се разказват, за да бъдат чути и разказани отново. Тази вечер не ми се разказва.
Благодаря, че стигнахте дотук, че ме харесвате! :)

четвъртък, 3 ноември 2011 г.

по-ниска от тревата




Тя е по-ниска от тревата, но живее на високо, пее като птиците, но няма криле и костите й не са кухи. Твърди, че не шие скъсани чорапи защото новите струват само левче. Има звезди в косите, но никога никой не ги е виждал, защото слънцето не я изпуска от поглед. Обича пъзели и слънчогледи, обича и гъби с мед. После играе на въже с розовите слонове и цели с камъни гълъбите. Като малка е завирала гумени мечета в носа си, затова той е придобил способност да се разширява. Тя умее и други магии, но не ги споделя с никого, защото просто не обича да споделя. Всъщност веднъж ми показа два номера с карти, но бързо я разкрих, че мами. Понякога сънува русалки или нарвали с очила и мустаци, а понякога не си спомня какво е сънувaла. Много хора си мислят, че има стъклена топка с която гледа в бъдещето, но истината е друга. Тя има стъклено око, с което не вижда нищо, камо ли времеви пространства. То е безполезно, точно колкото е безполезно едно трикрако столче със счупен крак. Въпреки това, този предмет е един от любимите й. Вече сигурно можете да си я представите. Но трябва да прибавите към образа й още няколко елемента. Тя пуши с цигаре, ходи на училище с лилави кубинки и понякога купува на непознатите деца Макменю. Свидетел съм й как прави най-вкусните отвари, най-вкусните манджи, които човек може да опита. Веднъж дори направи течна торта, а Уили Уонка се вдъхнови от нея и купи рецептата, за да я усъвършенства във фабриката си, така че да може милиони хора да опитат от вкусния сладкиш. Аз пък искам да й подаря океан или поне море, опитвам се да го побирам в шепи, точно както в песента, но не успявам. Искам да мога да й купя джип и междугалактически бластер или да я заведа на разходка в Барселона. Искам да се обвържем във фейсбук. Засега, обаче мога единствено да открадна от магията й и да я опиша върху белия лист. Да й подаря морето в мен написано с думи.

вторник, 1 ноември 2011 г.

сема



С Ема стоим до прозореца.
С Ема слушаме новата ми грамофонна плоча.
С Ема висим във фейсбук.
С Ема се учим да свирим на китара.
С Ема гледаме трилър.
С Ема влизаме в банята.
С Ема сменяме водата на рибката.
С Ема се правим на недостъпни.
С Ема ни падат задръжките.
С Ема отиваме на концерт.
С Ема откриваме щастието.
С Ема отхапваме.
С Ема бяхме готини.
С Ема сме 7 милиарда.
С Ема се целим с фъстъци.
С Ема мием чиниите.
С Ема се венчаем.
С Ема казваме ДА.
С Ема ни е безразлично.
С Ема се маскираме.
С Ема се правим на невидими.
С Ема сме ужасни хора.
С Ема се изгаряме с горещ чай.
С Ема can't touch this.
С Ема хрупаме лед.
С Ема разделяме и владеем.
С Ема ни е усилно.
С Ема сме поканени.
С Ема имаме дълги коси.
С Ема караме в канавката.
С Ема казваме НЕ.
С Ема ни навиват.
С Ема се друсаме.
Розови слонове.
С Ема кашляме сутрешно.
С Ема сме абстинентни.
С Ема умираме.
Аз Ема сам я измислих.

събота, 29 октомври 2011 г.

Една пуйка може да се казва само Геновева




Заснежено селце, рано сутрин. По улиците обикаля снегорин. Вътре ухилен мъж с брада пуши цигара и събира снега със снегорина на огромна купчина. До него стои кучето му, което е изплезило език и се е ухилило на стопанина си. Когато изчиства снега по улиците камионът обръща и се връща пред една от къщите. Отпред го чака бременна жена, която се люлее върху стол на верандата. Кучето скача от снегорина и бяга около мъжа, който се приближава и целува жената, а тя му промърморва нещо и му посочва градината отпред. Мъжът измърморва нещо на кучето, а то се стрелва към курника, където влиза и с ужасен лай събужда единствената пуйка вътре. Тя се стряска. Едва отворила очи пуйката се стрелва навън и замита двора с опашката си. Кучето се връща при господаря си и ляга в краката му. Пуйката си мърмори нещо и хвърля злобни погледи към хората на верандата. Мъжът влиза в къщата и след малко се връща, хвърля някакви семена на пуйката на земята пред нея. Той се обръща и се връща на верандата, а тя се навежда и обира едно по едно семенцата, като старателно почиства всяко и след това го изяжда. Мъжът изсипва кучешка храна в купичката на кучето, а то се нахвърля и започва да яде. Мъжът му се радва и го гали по главата. Всичко се случва пред очите на пуйката, която междувременно продължава да мете. Стопаните се прибират в къщата. Пуйката поглежда настрани и се вглежда в хоризонта, синьото небе. Изтупва се и се засилва, разперва криле и се забива в оградата. После измърморва нещо и продължава да мете.
Мъжът отново е в снегорина си заедно с кучето и събира снега от града, купчината е станала няколко пъти по-голяма. След малко се връща пред къщата и слиза. Пуйката подковава кон. Мъжът я бута и се качва на коня. Кучето се изхилва. Коня ходи напред-назад, а мъжът е доволен. Влиза в къщата и вади пушка, качва се на коня и заедно с кучето отиват на лов.
Мъжът се връща и прибира коня, а пуйката пере под надзора на бременната жена. Той се приближава и целува жена си, заедно се прибират в къщата. Сядат на дивана, а жената подлага възглавничка на гърба си. Гледат телевизия. Тя не може да се нагласи, постоянно мърда възглавницата, накрая я изважда и я бута пред лицето на мъжа си. Той я хваща и излиза. Отива до пуйката, която простира и й отскубва няколко пера от опашката. Тя изпищява и се хваща за задника. Мъжът напъхва старателно перата във възглавницата и се връща обратно в къщата. Подлага я на гърба на жена си , която се обляга назад и се усмихва. Пуйката отвън е почервеняла от яд. Чупи няколко щипки и отново се засилва към оградата, подскача веднъж и не полита, втори път, трети и отново се забива в оградата. Изтърсва се и издиша тежко.
Снегоринът събира снега, купчината е станала с размерите на планина. Камионът спира пред къщата и мъжът слиза. Към него се затичва жена му, която е стиснала корема си в ръце, а между краката й се кандилка бебешка главичка. Мъжът се стряска и скача в камиона. Жената се качва също, заедно отпрашват нанякъде.
След известно време камионът се връща. Чува се бебешки плач, мъжът и жената слизат от снегорина и се радват на рожбата си. Влизат в къщата, и мърморят нещо. Отвсякъде пристигат гости, за да видят детето. Всички са в къщата, веселят се. Мъжът излиза с голям касапски нож и хваща пуйката за врата. Завлича я до някакво трупче и й полага главата на него. Вдига ножа, но пуйката го рита в чатала. Двамата се гонят из двора. Мъжът крещи, пуйката пищи. Накрая тя се засилва към оградата, скача веднъж, втори път и на третия полита. Обръща се и вижда снежната купчина. Полита към нея, устремява се нагоре, докато стига върха й. За миг спира да маха с криле и се напъва. Изаква се върху планината от сняг, а гуаното й се търкулва надолу по склона. По него полепва все повече сняг, докато накрая се оформя лавина. Огромната снежна маса се насочва към къщата на стопаните на пуйката. Мъжът вижда какво го грози, но не може да направи нищо. Започва да крещи, широко отворил уста. С приближаването на лавината, устата му се разширява все повече и повече, докато накрая снежната маса го блъска и събаря къщата. От снега се подават човешки глави и опашката на кучето, която се върти. Мъжът е налапал гуаното на пуйката и тъжно премлясва, а отзад бебето плаче, докато жена му крещи. Пуйката се изхилва и полита към хоризонта.

събота, 22 октомври 2011 г.

Клуб „Геометрия“



Нормален човек не може да роди паралелепипед. Малко нормални хора успяват да го напишат правилно, още по-малко си го представят както трябва, а какво остава да го сътворят... от кал, ребро или оплодена яйцеклетка.
Паралелепипедът е централно-симетричен спрямо средата на телесния му диагонал (следствие от централната симетрия на стените му). Всяка отсечка с краища върху него и минаваща през средата на телесния му диагонал се разполовява от тази среда. Квадрата на дължината на телесния диагонал на правоъгълния паралелепипед е равен на сумата на квадратите на трите му размерности (следствие от Питагоровата теорема).
И аз имам такива приятели. Те разбират от строителство. Не засягат теми с дългосрочна устойчивост. Не искат да стават президенти, кметове, депутати и министри. Те искат прост живот, различен от този в теоремите или аксиомите. Опитват се да избягат от всякакви постулати, когато си почиват. И без това на работните им места се занимават по цял ден с математически доказателства. А когато остареят и трябва да работят нещо ненатоварващо те висят по черните дъски в класните стаи. Около тях висят пенсионирани букви и числа, танцуват пенсионирани уравнения.
Една вечер Паралелепипед се напил с компанията си в клуб „Геометрия“ и свалил случайна мацка, завел я в тоалетните и я оправил. На другия ден се събудил и не помнил нищо. Продължил нормалния си начин на живот, но след 2-3 седмици получил странно обаждане. Била мацката от онази вечер. Паралелепипед щял да става баща. Той се опитал да й докаже, че трябва да направи аборт, но така и не успял да се сети за точната теорема. Трябвало да си поеме отговорността. Паралелепипед се оженил. Осем месеца по-късно карал към болницата, а до него седяла мацката от онази вечер - съпругата му, която в този момент раждала. На сутринта Паралелепипед отишъл да види отрочето си. Гледката го стресирала. Лекарите му дали успокоително. Рожбата му нямала нито един ъгъл. Нямала обиколка, нито дължина, а обемът й изглеждал толкова труден за измерване, че нямало учен в страната, който да се наеме да го изчисли. Пред него стояло едно човешко дете. Тогава на Паралелепипед му хрумнало, че има някаква възможност той да не е бащата. Тестовете за бащинство доказали, че жена му е сгрешила изчисленията. Въпреки това оттогава Паралелепипед не е същия. Зле е с нервите, ъгълчетата му треперят, затова правителството му даде инвалидна категория и пенсия. Нормален човек не може да роди паралелепипед. Обратното също е в сила.

четвъртък, 20 октомври 2011 г.

пара




В апартамента беше пълно с хора, които вдигаха наздравици и живяха на пълни обороти. Въпреки това листата навън бяха жълти, влагата по стъклото – студена, а лятото все по-далеч, или по-близо. Героите спяха зимен сън, тънките им копринени пелерини висяха в тъмните им гардероби, а на мода станаха дебелите вълнени яки, придружавани от маншони и шапки. Влюбени двойки висяха пред камините или не ставаха от леглата, за да се топлят. Други бързаха да стигнат до работното си място. Но всички пиеха чай. Чай по кафетата, чай в подводниците, чай под дърветата. И онази пара. Навсякъде имаше пара. Пара излизаща от водопроводните шахти, пара от ауспусите на автомобилите, пара от устите на хората, пара и от шибания чай. Навсякъде се виждаха запотени прозорци – на къщи, автобуси и трамваи. Лицата на хората бяха зачервени, но щастливи от заетостта на деня им. Бездомните животни се бяха скрили в сухите ъгълчета на сградите. И всичко това няма никакво значение защото във всеки един момент над отрупаната със сняг планина може да прелети птица, която да се изсере и от гуаното й търкалящо се по склона да се образува лавина, която да затрие всички и всичко. Когато всичко е мъртво и замръзнало навън няма пара.
Щурците и скакалците не пеят!